О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 13.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1614 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] /н/ чрез адвокат К. С. срещу решение № 50/09.03.2016 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение по в.т.д. № 23/2016 г., с което е потвърдено имащото характер на решение определение № 273/29.09.2015 г. по т.д. № 114/2012 г. на Окръжен съд Разград /О./, постановяващо възобновяване на спряно по реда на чл.632 ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност.
Касаторът поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „Р. /България/“ ЕАД“ оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор. Останалите ответници по жалбата не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на указания от ВАС срок от връчването му и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди определение на О., имащо характер на решение, с което е постановено възобновяване на спряно по реда на чл.632 ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност срещу [фирма], ВАС е приел, че длъжникът [фирма] е обявена при условията на чл.710 ТЗ в несъстоятелност, като с определение № 229/04.08.2015 г. съдът е спрял производството по несъстоятелност на основание чл.632 ТЗ. ВАС е цитирал доклад на синдика от 28.09.2015 г., с който синдикът е уведомил съда за проведеното събрание на кредиторите и взетото решение за привнасяне на разноски за производството по несъстоятелност, дължими за възнаграждения на синдика и на оценителя, чрез отдаване под наем на имуществото на длъжника – търговски обект /механа/, при ред и условия за избор на наемател, както и сключения договор за наем и предоставената авансово сума за първия месец, ведно с депозит за добро изпълнение. Излагайки тези факти в доклада си, синдикът е сезирал съда с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност. С последващ доклад от 29.12.2015 г. синдикът е уведомил съда, че в особената сметка са натрупани средства в размер на 2040.23 лв., с които е възможно възлагане на оценителна експертиза, включително погасяване на разноски за текущо възнаграждение на синдика за месеците февруари и март 2015 г. При тези данни, обсъждайки разпоредбите на чл.632 ал.2 ТЗ и визираните в чл.658 ал.1 ТЗ правомощия на синдика, в които не е предвидено искане за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, ВАС е приел, че в случая спряното производство по несъстоятелност може да се възобнови по искане на синдика, който е действал като титуляр на вземането си, определено от съда като възнаграждение /натрупаните задължения за текущо възнаграждение и разноски на синдика възлизат на 9000 лв., при определени от съда разноски за привнасяне от кредиторите при условията на чл.629б ТЗ в размер на 10000 лв. – определение от 14.07.2015 г./. ВАС е приел още, че са налице предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, доколкото имуществото, послужило като основание за това възобновяване съставлява парично вземане с периодичен характер, възникнало на основание сключен едногодишен срочен договор за отдаване под наем на актив от масата на несъстоятелността. Към датата на възобновяване на производството по несъстоятелност, наемателят е внесъл по особената сметка сума в размер на 2040.23 лв., достатъчна за оценка на актива като необходим и задължителен етап от последващото му осребряване. Осигуреният месечен паричен приход е достатъчен за покриване на текущо дължимото възнаграждение на синдика до прогнозираната продажба на актива.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните процесуалноправни въпроси: 1.„Дали синдикът може на сезира съда по несъстоятелността с искане за възобновяване на спряно при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 629б, ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност.“ Този въпрос е некоректно поставен с оглед изложените от ВАС мотиви, доколкото ВАС е изложил подробни съображения за правомощията на синдика, регламентирани от разпоредбата на чл.658 ал.1 ТЗ като изрично е посочил, че разпоредбата не включва правомощия на синдика да претендира възобновяване на спряно производство по несъстоятелност. Наред с това ВАС е посочил, че в случая синдикът се легитимира да иска възобновяване на спряно производство по несъстоятелност по чл.632 ал.2 ТЗ в качеството си на титуляр на вземане за непогасени възнаграждения и вложени средства за разходи в производството по несъстоятелност – чл.723 т.2 и т.4 ТЗ. Именно с оглед на това качество съдът е приел, че за регламентирано от закона право на възнаграждение /чл.661 ТЗ/ и за вложените средства за разходи, синдикът се явява кредитор на несъстоятелността и като такъв може да иска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. При така изложените съображения от ВАС, формулираният въпрос, без конкретните уточнения, направени от ВАС във връзка с легитимацията на синдика, като титуляр на вземане за непогасено възнаграждение и вложени средства за разходи в производството по несъстоятелност не покрива общо основание за достъп до касация по смисъла но чл. 280 ал.1 ГПК, нито навежда на явна недопустимост на постановеното решение, както поддържа касаторът. Не са изложени и съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Като втори въпрос са цитирани части от изложените от ВАС съображения във връзка с размера на натрупаните до момента на възобновяването разноски по чл.629б ТЗ, извадени от контекста на изложените съображения за периодичния характер на имуществото, послужило като основание за възобновяването – наем на търговски обект при сключен едногодишен договор, които не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, отново без съображения за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответниците по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50/09.03.2016 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение по в.т.д. № 23/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.