О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
[населено място], 06.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 622 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 27.01.2010 год. по гр. д. № 3780/2003 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното му решение, е отменил първоинстанционното решение от 7.01.2002 год. по гр. д. № 6774/94 год. на Софийския районен съд само в частта за държавната такса и вместо това е осъдил всеки от съделителите да заплати по 1 980 лв. и по 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, като оставил в сила същото в частта, с която делбеният апартамент в [населено място] е изнесен на публична продан, при условията на пожизнено учредено в полза на съдлителката Р. М. право на ползуване върху него.
Въззивното решение в потвърдителната му част е обжалвано с касационна жалба в срок от Л. Н. М., чрез адвокат М. Б., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което делбеният имот се разпредели на два дяла, по един за двамата съделители.
Съделителката Р. П. М., чрез адвокат Ир. М., оспорва жалбата по съображения в писменото й възражение. Поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В приложените към жалбата становища на касатора, съдържащи изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, същият се позовава на тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се тезата, че способът за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан е в противоречие с постановеното по делото решение на касационната инстанция по гр. д. № 79/2003 год. и на определението, с което са съставени два реални дяла от имота, като правният въпрос от значение за изхода на делото е вещната тежест върху имота, която не може да бъде пречка за реалната му делба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да извърши делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, въззивният съд е приел, че същият е неподеляем, тъй като не е налице одобрен от компетентния административен орган проект за разделянето му на два имота – представените по делото проекти не са одобрени от главния архитект, или от упълномощено от него лице, съгласно изискването на чл. 220 ППЗТСУ /отм./. На второ място, съдът е приел, че не са налице и условията на чл. 62, ал. 2 З. /отм./ за допускане обособяването на самостоятелни обекти от делбения апартамент – да не се налагат значителни преустройства и да не се допускат неудобства, по-големи от обикновените. Преценявайки данните по делото съдът е направил обратен извод за значителни неудобства при преустройството, което с оглед правото на ползуване на съделителката Р. М. ще доведе до неудобства, по-големи от обикновените. Освен това е съобразена и липсата на идентификатор в кадастъра по ЗКИР. При това положение е приета неподеляемостта на имота, допуснат до делба между двамата съделители, при равни права за всеки от тях, и с оглед липсата на претенции за възлагането му, то единственият способ за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето му на публична продан.
Касаторът оспорва именно този начин на извършване на делбата, като поддържа поделяемостта на имота на два дяла, колкото са съделителите и възможността за разпределение между тях, по реда на чл. 292 ГПК /отм./, за което е съставен и проект за разделителен протокол въз основа на прието заключение на експертиза по делото.
Следователно, правният въпрос, обусловил изхода на делото е способът за извършване на делбата, по който въпрос не се сочат съображения за противоречивото му решаване в практиката на ВКС, нито да е противоречиво решаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно изискването на закона – чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос за правото на ползуване върху делбения имот, в полза на съделителката Р. М., не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като делбата е извършена и при наличието му, в каквато насока са били и указанията в отменителното решение на ВКС. Последното, като постановено в същото съдебно производство по извършване на делбата между страните, не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, която да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване, дори и да е налице разрешен в противоречие с него въпрос, каквато хипотеза впрочем не е и налице. По аналогичен начин следва да се пристъпи и към определението на районния съд в настоящето делбено производство, с което е бил съставен проект на разделителен протокол, и на което се позовава касаторът, тъй като при новото разглеждане на делото въззивният съд в правомощията си на решаващ съд е изложил фактически и правни съображения за избрания от него способ за извършване на съдебната делба. Поради това и дори да се приеме, че по релевантния въпрос за способа за ликвидиране на съсобствеността касаторът се позовавава на противоречивото произнасяне на съда в предходното разглеждане на делото, то това не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито това по т. 3, с оглед липсата на каквито и да било съображения за наличието му в очертаните с т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС рамки.
Съдържащите се в становищата на касатора оплаквания представляват по своята същност касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет произнасяне по допускане на касационното обжалване. Последното е обусловено от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, които поради горните съображения не са налице и затова не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
С оглед този изход и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, направените такива в размер на 2 000 лв. за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да се понесат от касатора.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 27.01.2010 год. по гр. д. № 3780/2003 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от Л. Н. М., чрез адвокат М. Б., касационна жалба против него.
Осъжда Л. Н. М. да заплати на Р. П. М. направените в настоящето производство разноски в размер на сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: