ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 936
София, 29 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 104 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Кърджалийския окръжен съд от 10.11.2008 г. по гр.д. № 210/2008, с което е потвърдено решението на Кърджалийския районен съд от 17.07.2008 г. по гр.д. № 200/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят Н. Х. С. , представляван от адв. Р от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Обреден д. и зали“ ООД, Кърджали, представляван от адв. А от КАК я оспорва, като счита, че обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда, но той няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на възстановения на предишната работа работник не се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от уволнението да възстановяването му.
Повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е спазил утвърдената съдебна практика, че работникът има право на платен годишен отпуск само за времето, през което е работил. За друго време, дори то да се зачита за трудов стаж, работникът няма право на отпуск и съответно не му се дължи обезщетение за това при последващо прекратяване на трудовото правоотношение. В случая е без значение, какво е правила истцата през времето от предходното прекратяване на трудовото правоотношение до възстановяването й. Ако тя е работил при друг работодател и е придобила право на платен годишен отпуск, тя може да претендира обезщетение от него.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд от 10.11.2008 г. по гр.д. № 210/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.