О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4183/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. от с. Ж., обл. Монтана,приподписана от адв. К срещу решение от 13.03.2008 год. по гр.д. №396/2007 г.на Окръжен съд гр. М. частта, в която е отменено решението на РС, гр. М. от 26.07.2007 год. по гр.д. №608/2007 год.,с което „М” А. е осъден да му заплати солидарно с „Ч” ЕА. , гр. Ч. лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и 5 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и вместо него е постановено ново решение, с което тези искове срещу този ответник са били отхвърлени.
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1. В изложението е посочено, че с въззивното решение монтанският окръжен съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос какъвто е въпросът за пасивната легитимация на ответника „ холдинг” А. , гр. С. като този въпрос според касатора е от значение за точното приложение на закона , респ. на чл.49 ЗЗД във вр. Чл.45 ЗЗД, както и за развитието на правото, доколкото при неправилен извод за липса на пасивна легитимация, касаторът ищец ще бъде лишен от признатото му право на обезщетение. Ответниците по касация „М” А. и „Ч” ЕА. , гр. Ч., не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. счита, че не са налице основанията за това.
Като условие за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК изисква с обжалваното решение съдът да се произнесъл по материалноправен и /или процесуалноправен въпрос, който по смисъла на закона следва да е от принципен, основополагащ характер и който да е решен в контекста на конкретния правен спор. В случая посочения от касатора въпрос ,така както е формулиран не носи принципно и основополагащо значение,а е поставен единствено във връзка с изхода на конкретния правен спор. Същевременно като основание за допускане на касационно обжалване касаторът е посочил, критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Под „точно прилагане на закона „ следва да се разбира неговото еднообразно тълкуване. Следователно точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да е налице основанието за допустимост на обжалването -„ от значение за развитието на правото”,би следвало въобще да няма практика на ВКС по повдигнатия от касатора въпрос, което би наложило тълкуване на закона, за да се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането . В случая касаторът само се е позовал на хипотезите по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но не е изложил никакви съображения за да обоснове тяхното наличие във връзка с формулирания от него въпрос.
Задължението на касатора е не само да посочи въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, но и да обоснове наличието на конкретната хипотеза за допускане на касационното обжалване. Това задължение в случая не е изпълнено.
Макар и без отношение към въпроса относно допустимостта на касационното обжалване, следва да се посочи , че виждането на касатора, че въпросът за пасивната легитимация е процесуалноправен въпрос, е невярно. Този въпрос има материалноправен характер, доколкото ако лицето е пасивно легитимирано по предявен срещу него иск, това означава, че е страна по спорното правоотношение- в случая, че е носител на извъндоговорно облигационно задължение за обзвреда.
С оглед на изложеното, не са налице законовите изисквания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 13.03.2008 год., постановено по гр.д.396 /2007 год. на Окръжен съд , гр. М., по касационната жалба на Г. А. Г. от с. Ж., обл. Монтана, приподписана от адв. Кр. Миленов
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
т