4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
[населено място] ,11,12,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1187 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 4795/13.11.2014 год. по гр.д.№ 629/2014 год. на Благоевградски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 120/ 13.05.2014 год. по гр.д.№ 1106/2013 год. на Районен съд Петрич.С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против Т. С. Г. и Г. С. Н. субективно пасивно и обективно съединени искове, с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК,за установяване задължения на същите към [фирма],в размер на 12 322 лева – главница,1 734,52 лева – лихви за забава,1 068,70 лева – наказателни лихви, неустойка от 1949,63 лева и вземане от такси по управление и обработка на договор за кредит – от 97,93 лв.,като дължими от кредитополучателя [фирма], по сключен с ищеца договор за банков кредит № 28 630 / 07.03.2008 год.,в обезпечение на които ответниците са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху свое недвижимо имущество.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие със закона : досежно извод за невъзможност срещу ипотекарните длъжници да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417 т.6 ГПК вр. с чл.173 ал.3 ЗЗД,с аргумент от чл.429 ал.3 ГПК, както и досежно извода за релевантност на факта на неуведомяване на длъжника по договора за кредит,за предсрочната изискуемост на задълженията по същия,въпреки откритото производство по несъстоятелност на кредитополучателя [фирма] и противно на правните последици предвидени в чл.617 ал.1 ТЗ.Формално се твърди непроизнасяне по всички наведени от касатора доводи,както и необоснованост.
Ответните страни – Т. Г. и Г. Н. – оспорват касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.Считат, че няма формулиран правен въпрос, вкл. с възможност за уточняване и конкретизиране от настоящата инстанция,съгласно указанията в ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване в частта относно претендираната главница , съдебен акт.
За да потвърди отхвърлителното първоинстанционно решение, въззивният съд,след като се е позовал на известна му, превалираща и задължителна за него съдебна практика,според която ипотекираното имущество може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение,без да се води такова срещу титуляра на самото обезпечено задължение / очевидно в хипотеза в който същият не съвпада с ипотекарния длъжник /, като се издаде заповед по реда на чл.416 т.6 ГПК срещу последния до стойността на ипотекирания имот,е навел съображението,че размерът на вземанията в подаденото от банката заявление, въз основа задълженията по договора за кредит,и този на обезпеченото с нотариалния акт за договорна ипотека вземане, са различни. От тук,обаче, не е обоснован решаващ за изхода на делото извод,относим към липсата на определеност на обезпеченото в нотариалния акт вземане, като самостоятелно основание за отхвърляне на исковете,доколкото извода за определеност на обезпеченото с ипотека вземане, като условие за действителност на договора за ипотека, съгласно чл.170 ЗЗД ,е кумулиран с такъв за осъществима в рамките на исковото производство проверка за съществуването и размера на вземането.Така, като единствено ясен и решаващ за изхода на конкретния спор извод / видно и от изричното му противопоставяне от съда чрез наречието „обаче„ / се явява този за неуведомяване на длъжника по кредита за предсрочната изискуемост на задълженията по същия, от който именно момент би била съобразима самата изискуемостта на задълженията и която следва да е настъпила към датата на подаване на заявлението , в случая срещу ипотекарните длъжници и въз основа на сключен от същите договор за ипотека.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК е формулиран въпрос за допустимостта на издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ипотекарните длъжници,на основание чл.417 т.6 ГПК,обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с противоречие на въззивното решение с определение № 551/07.07.2010 год. по ч.т.д.№ 537/2010 год. и определение № 531/25.09.2012 год. по ч.т.д.№ 498 / 2012 год. на първо т.о. на ВКС.Изложението съдържа и доводи за приложимостта на чл.617 ал.1 ТЗ,предвид обявяването на кредитополучателя в несъстоятелност,поради което,според касатора,доказване уведомяването му за обявената по волята на кредитодателя предсрочна изискуемост , в производството по спора не е било необходимо, тъй като задължението за връщане на кредита е станало изискуемо по силата на закона.Доколкото би се приел изводим въпрос по приложението на чл.617 ал.1 ТЗ,касаторът сочи допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Навеждат се и съображения за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по доводите на ищеца по допустимостта на заповедно производство срещу ипотекарните длъжници / първият от формулираните въпроси /, като се твърди противоречие с т.19 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК / относима към съдържанието на мотивите / и ТР № 2 по тълк.дело № 2/2004 год. на ОСГК на ВКС, касаещо спорни въпроси на касационното производство , поради което и напълно неотносимо към въззивната фаза на производството.
Първият от поставените въпроси не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,доколкото от мотивите на въззивното решение, а и от правния резултат / произнасяне по същество / не е установим споделен от въззивния съд довод за недопустимост на исковете,предвид недопустимост на заповедното производство срещу ипотекарните длъжници – ответници, на основанието по чл.417 т.6 ГПК.Такъв решаващ правен извод, но за неоснователност на исковете,е обосновал първоинстанционният съд,но въззивният е препратил по реда на чл.272 ГПК единствено към установената от първоинстанционния фактическа обстановка.Липсата на решаващ извод по този довод, съдържащ се във въззивната жалба на касатора, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила,което и ако би било съществено – предопределящо за различен от настоящия правен резултат – предпоставя релевантност на процесуално правен въпрос по приложението на чл.269 предл. второ ГПК,какъвто не е формулиран и обоснован,вкл. с цитираните тълкувателни решения,относими към друг вид процесуално нарушение,респ. към процесуалните действия на различна от въззивната инстанция.
Доколкото от изложението е ясно изводим и въпроса доколко е необходимо уведомяване на длъжника – кредитополучател,за настъпила предсрочна изискуемост,предхождащо датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК,предвид обявяването му в несъстоятелност и с оглед уредените в чл.617 ал.1 ТЗ правни последици относно изискуемостта на всички негови задължения,то и този въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Касаторът ищец не го е въвел в предмета на спора,въпреки твърдението му,че влизането в сила на решението за обявяване на кредитополучателя в несъстоятелност предхожда подаването на заявлението по чл.417 т.6 ГПК,респ. предявяването на исковете по реда на чл.422 ал.1 ГПК,и решаващи мотиви в отговор на такъв въпрос въззивният съд не е изложил.Необосноваването на общия изключва необходимостта от изследване на сочения допълнителен селективен критерий.Дори да би бил обоснован общия селективен критерий,доколкото чл.617 ал.1 ТЗ е императивна по характер норма и съдът би бил задължен да я приложи и без изричен довод на страната,пропускът предпоставя процесуалноправен въпрос свързан с правомощията на въззивната инстанция / т.1 от ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС /. По поставения от страната въпрос, дори да би бил релевантен, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не се явява удовлетворена с единствено позоваване на нормата,след като касаторът не е привел обстоятелства,в съответствие с указанията в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,по установяване необходимостта от еднозначно и правилно тълкуване на неясна,непълна или неточна правна норма,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото,каквато сама по себе си нормата на чл.617 ал.1 ТЗ не е.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4795/13.11.2014 год. по гр.д.№ 629/2014 год. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК,да заплати на Т. С. Г. и Г. С. Н. разноски за настоящото производство в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :