1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
С., 12.08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 3226 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. Малинова от [населено място], чрез пълномощника си адв. Л. Д. от АК-С., против въззивно решение № 383 от 04.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 4206/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, с което като е потвърдено решение от 11.07.2011 г. на Софийски градски съд, І-1 състав, постановено по гр.д. № 5987/2010 г., е признато за установено по иск на Министерство на вътрешните работи [населено място] срещу Н. Н. Малинова, че договорът за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], подробно описан, сключен на 10.07.2006 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката е конкретизирала правните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото, както следва: активно легитимирано ли е ведомството/МВР/ да предяви установителен иск за нищожност на договор за продажба но частен ведомствен недвижим имот, сключен между министъра на това ведомство и купувач, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, ако ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, за който твърди, че е постановен в противоречие с практиката на ВКС, както и налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на частен държавен имот срещу купувача по договора, ако към момента на предявяването му, купувачът се е разпоредил с недвижимия имот, предмет на продажбата, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; към кой момент следва да е налице и да се преценява качеството „настанен наемател” в недвижим имот, частна държавна собственост, част от ведомствен жилищен фонд на МВР при продажбата му и определяне на този наемател за купувач – към момента на подаване на молба за закупуването му от купувача или към момента на сключване на договора, при действието на П./отм./ и Наредба за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР от 1999 г., решаването на който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; може ли предсрочно да бъде прекратен срочен наемен договор за частен държавен недвижим имот, част от ведомствен жилищен фонд на МВР, сключен по реда на З./отм./, с едномесечно предизвестие от наемодателя по реда на чл. 24 З. във вр. с чл. 238 ЗЗД, ако това право не е предвидено от страните при сключване на договора, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: решение № 183 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 3887/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, определение № 427 от 27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 708/2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, решение № 67 от 28.01.2002 г. по гр.д. № 968/2001 г. на ВКС, V г.о., постановено по стария процесуален ред и определение по чл. 288 ГПК № 1024 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 676/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., което не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед приетото разрешение в т. 1 на ТР № 2/2010 г. от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Представеното съдебно решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК и определението по чл. 274, ал. 3 ГПК съставляват задължителна съдебна практика и обосновават основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Министерство на вътрешните работи [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за продажба на ведомствен недвижим имот – апартамент в [населено място] на 10.07.2006 г., като сключен в нарушение на закона, въззивният съд е приел, че към момента на сключване на продажбената сделка купувачът – ответницата, не е имала качеството на „настанен наемател”, тъй като наемното правоотношение е било прекратено на 21.08.2004 г., поради което сделката е сключена в нарушение на закона и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 79 П. от 1996 г., въз основа на която е извършена сделката, не дерогира съдържащото се в предходните разпоредби на чл. 76, т. 1 и чл. 78, ал. 1 П. изискване купувачът да има качеството на настанен наемател в продаваното жилище, каквото ответницата към момента на продажбата не е имала. Съдът е приел, че обстоятелството, че тя е подавали молби за закупуване на ведомственото жилище и преди прекратяване на наемното правоотношение, е ирелевантно за действителността на сделката.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В представеното от жалбоподателката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се съдържат изведени правни въпроси от материално и процесуално естество, които са решени от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика. По първия процесуалноправен въпрос относно това активно легитимирано ли е ведомството/МВР/ да предяви установителен иск за нищожност на договор за продажба но частен ведомствен недвижим имот, сключен между министъра на това ведомство и купувач, не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебната практика безпротиворечиво приема, че в случаите на продажба на ведомствен имот, частна държавна собственост, продавач е ведомството, в чийто патримониум се намира имота/чл. 14, ал. 1 от З., чл. 53 З., както и съответстващите ги разпоредби от П. и чл. 29 от Наредба за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР 1999 г./отм.//, същият е страна по сделката и в това си качество се явява активно легитимиран да предяви и отрицателния установителен иск по чл. 26 ЗЗД.
По втория процесуалноправен въпрос също отнасящ се до допустимостта на въззивното решение, а именно – налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, ако ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като приетото от въззивния съд не противоречи на приетото в решение № 183 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 3887/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като в него е даден отговор на въпроса – налице ли е правен интерес за ищците от предявения положителен установителен иск за собственост, ако те разполагат с възможността да предявят осъдителен иск и е даден отговор, че правният интерес от установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е налице и същият е допустим, когато с постановеното установително решение ще се постигне целения резултат и няма да се наложи да се води след това осъдителен иск. В конкретния случай предявеният иск е различен – по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, който е отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на сделката, поради противоречието й със закона и тъй като ищецът е страна по нея, за него е налице правен интерес от установяване на този факт, в какъвто смисъл по отношение на тези искове е и трайната съдебна практика. Що се отнася до поставения процесуалноправен въпрос – налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор за продажба на частен държавен имот срещу купувача по договора, ако към момента на предявяването му, купувачът се е разпоредил с недвижимия имот, предмет на продажбата, същият се поставя за първи път пред касационната инстанция, не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и с оглед характера на касационното производство, този въпрос не се явява обуславящ въззивното решение, поради което не съставлява общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до материалноправния въпрос – към кой момент следва да е налице и да се преценява качеството „настанен наемател” в недвижим имот, частна държавна собственост, част от ведомствен жилищен фонд на МВР при продажбата му и определяне на този наемател за купувач – към момента на подаване на молба за закупуването му от купувача или към момента на сключване на договора, при действието на П./отм./ и Наредба за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР от 1999 г., настоящият състав намира, че той е важен, но разрешаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като в съответствие с установената съдебна практика и закона, въззивният съд е приел, че качеството „настанен наемател” в недвижим имот, частна държавна собственост следва да се преценява към момента на сключване на сделката за закупуването му/чл. 31, вр. с чл. 30 Н. от 1999 г./отм./, както и чл. 76, т. 1 и чл. 78, ал. 1 П. от 1996 г./отм./, а не към по-ранен момент, в т.ч. и момента на подаване на молба за закупуването му. Последният материалноправен въпрос – може ли предсрочно да бъде прекратен срочен наемен договор за частен държавен недвижим имот, част от ведомствен жилищен фонд на МВР, сключен по реда на З./отм./, с едномесечно предизвестие от наемодателя по реда на чл. 24 З. във вр. с чл. 238 ЗЗД, ако това право не е предвидено от страните при сключване на договора, не е обусловил изхода на спора и не съставлява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като дори да се приеме, че не може да бъде предсрочно прекратен срочен наемен договор за частен държавен недвижим имот при описаните по-горе предпоставки, в конкретния случай преди извършване на продажбената сделка на 10.07.2006 г., и срокът от 10 години на наемния договор от 31.07.1995 г., сключен между ведомството и праводателя на ответницата е бил изтекъл – на 31.07.2005 г. В заключение, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касирането му на основание чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 383 от 04.03.2013 г., постановено по в.гр.д. № 4206/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 с-в, по касационна жалба с вх. № 3623 от 01.04.2013 г. на Н. Н. Малинова от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: