1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София, 13.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1525 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 628 от 01.04.2016г. по в.т.д.№ 1053/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 7582/2012г. на СГС, ТО, 11 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил положителния установителен иск по чл.694,ал.1 ТЗ, предявен от кредитора [фирма] против [фирма] /н/ за признаване за установено, че ищецът има вземане срещу несъстоятелния длъжник в размер на сумата 20 600.40 евро, произтичащо от договор за цесия от 04.10.2011г.-, сключен между ищеца като цесионер и цедент У. Д. Д., с предмет подлежащата на възстановяване от продавача [фирма] на купувача У. Д. Д. сума 20 600.40 евро по прекратен по силата на споразумение от 01.06.2011г. предварителен договор за продажба и строеж на недвижим имот № AGR03239.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено при участие на ненадлежни страни. Твърдението е, че в производството недопустимо са били привлечени кредиторите, възразили срещу вземането на ищеца. Според касатора в хипотеза като настоящата – при предявен положителен установителен иск от кредитор по чл.694,ал.1 ТЗ, чието вземане е било прието от синдика, но изключено от съда от списъка на приетите вземания въз основа на подадено възражение
от други кредитори, ответникът е само длъжникът в производството по несъстоятелност. Искането е за допускане на решението до касационен контрол на основание т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС поради вероятност въззивното решение да е недопустимо и обезсилването му и връщане на делото за разглеждане от първоинстанционния съд при участието в процеса само на тези страни, които са страни по материалното правоотношение без участието на възразилите кредитори.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК освен искането за допускане на касационното обжалване с оглед служебно дължимата от ВКС проверка на допустимостта на въззивното решение, се иска допускането на касационния контрол и по въпроси, основани на извода на САС, че процесният договор за цесия е нищожен поради липса на основание по смисъла на чл.26,ал.2, предл.четвърто ЗЗД – поради отсъствие на насрещна престация, липса на валидно възникнало и съществуващо към датата на цесионния договор насрещно вземане на цесионера към цедента с което да бъде извършена компенсация на цената, дължима от цесионера: Договарянето на цена на вземането, не в пари, а платима чрез прихващане с насрещно вземане на цесионера срещу цедента от сключен договор за продажба на акции, представлява ли липса на насрещна престация; представлява ли липса на насрещно вземане на цесионера от цедента; обуславя ли извод за нищожност на договора за цесия поради липса на основание – насрещна престация като причина за имуществено разместване. Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, която обосновава с определението по ч.т.д.№ 2946/2013г. на І т.о., с което е допуснатото касационно обжалване /т.е. надлежната предпоставка е т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/ и на т.3 на чл.280 ГПК. Иска се допускане на обжалването и по въпроса: При ясно и точно посочване на прехвърленото с договора за цесия вземане и неговия източник и на дължимата от цесионера насрещна престация, посочването в договора, че дължимата от цесионера цена ще се извърши чрез прихващане с дължимата от цедента сума по друго, възникнало между страните правоотношение, от значение ли е за валидността на договора за цесия при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма]/н/ не оспорва касационната жалба, поддържайки заявеното в производството становище, че не оспорва иска
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивният съд е тълкувал клаузите на договора за цесия: чл.3.1 – цесионерът се съгласява да придобие вземането на цедента към [фирма], срещу което се задължава да заплати на цедента цена в размер на 20 600.40 евро; и чл.3.2 – цената се чл.3.1 ще се счита за изцяло и напълно платена от цесионера на цедента чрез прихващане на вземането в размер на 20 600.40 евро, което цесионера има към цедента, произтичащо от сключен между тях договор за продажба на акции от 04.10.2011г. Обосновал е, че съгласно тези клаузи, действителното основание на цесионния договор е да бъде погасено задължението на цедента към цесионера, но отсъствието на установено насрещно вземане на цесионера към цедента, произтичащо от договор за продажба на акции и годно да бъде погасено с прехвърленото вземане, обуславя нищожността на договора за цесия поради липса на основание, липса на насрещна престация като причина за имущественото разместване. Акцентирано е, че в производството ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на сключен между него и цедента договор за продажба на акции при въведеното твърдение, че акциите са от капитала на [фирма].
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване за извършване на служебно дължимата от ВКС преценка за валидността на решението /в която хипотеза, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г., касационната инстанция е длъжна да допусне касационното обжалване/ произтича от обстоятелството, че участието на ненадлежни страни в процеса, наред с надлежните, не може да обуслови недопустимост на решението.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставените от касатора въпроси следва от включването в тях като предпоставена теза, предварително зададено условие за „сключен договор за продажба на акции”, т.е. за доказано съществуване на сключен договор с такъв предмет, чрез който да бъде установено валидно възникнало и съществуващо насрещно вземане на цесионера към цедента -„приобретател” за цена акциите. Именно на отсъствието на доказателства за сключен договор за продажба на акции са основани решаващите правни доводи на САС за недоказаност на основанието на договора за цесия, /за който страните не спорят, че е възмезден/, за липса на кауза по смисъла на чл.26,ал.2, предл. четвърто ЗЗД, липса на насрещна престация като основание за имущественото разместване. Въпросите са поставени формално и неотносимо към тези правни изводи, извън контекста на произнасянето на въззивната инстанция, което изключва характеристиката им на обуславящи изхода на спора, поради което не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването. Позоваването на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК също е формално и необосновано. Недоказана е предпоставката на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като произнасянето по ч.т.д.№ 2946/2013г. на І т.о. на ВКС е по въпроса за определяне на цената на иска, в който е разгледана и хипотеза на прехвърляне на вземане в погасяване на насрещно задължение. Изводите на САС не са в посока на отричане на такова основание на договора за цесия, а са обосновани с недоказаността му.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 628 от 01.04.2016г. по в.т.д.№ 1053/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: