2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
гр. София, 23 декември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2734 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото А. Н. Я. срещу решение № 2040/29.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 6555/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение е отменено осъдителното първоинстанционно решение № ІІ-75-13/28.02.2017 г. по гр. дело № 44239/2012 г. на Софийския районен съд (СРС) и е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу Държавен фонд „Земеделие“, иск с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата 72 896.48 лв., претендирана като обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, през периода 12.08.2009 г. – 15.08.2011 г., ведно със законната лихва от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.
С определение № 422/22.11.2018 г. касационното производство по делото е спряно на основание чл. 292 от ГПК и на ОСГК на ВКС е предложено да постанови тълкувателно решение по следните материалноправни въпроси: 1) задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава; и 2) кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ. С разпореждане от 29.01.2019 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС по тези два въпроса, като първият от тях е прередактиран както следва: от кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава.
Тълкувателно решение (ТР) № 1/2019 г. по това тълкувателно дело е постановено на 21.11.2019 г. и е обявено на 02.12.2019 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК.
С тълкувателното решение е дадено следното разрешение на двата материалноправни въпроса: 1) Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. 2) Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС.
За да отмени осъдителното първоинстанционно решение и отхвърли предявения по делото иск по чл. 226, ал. 2 от КТ, в мотивите към обжалваното въззивно решение СГС е приел следното: Приел е за безспорно по делото обстоятелството, че процесното трудово правоотношение е прекратено на 12.08.2009 г. Установил е и че съгласно показанията на разпитан по делото свидетел, трудовата книжка на ищцата е съхранявана при ответника-работодатал, оформена, считано от 14.08.2009 г., като свидетелката е започнала да издирва ищцата, за да я получи; когато ищцата се е явила да я получи, на въпрос на свидетеля защо се явява толкова късно, отговорила, че документите не са ? били необходими. При така приетите за установени обстоятелства по делото, въззивният съд е изложил съображения, че за да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, следва да са налице следните предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено; работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 от КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение; работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на ищцата, като отказва да ? я върне доброволно или възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение; и претърпени от ищцата имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на работодателя или негови служители. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от КТ, трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея; както и че съгласно чл. 350, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. СГС е приел, че е достатъчно обективното неизпълнение на това задължение, за да възникне правото на обезщетение, като вредите са презюмирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, изр. 2 от КТ – те са само имуществени и са в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка; не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос. По-натам въззивният съд е приел, че когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава, като може да се освободи от последиците на тази забава, ако изпрати на работника съобщение. Градският съд е приел, че за работодателя, обаче, не съществува общо задължение да кани работника за получаване на трудовата книжка, а само когато работникът е потърсил трудовата си книжка и така го е поставил в забава. В тази връзка съдът се е позовал на решение № 553/15.07.2010 г. по гр. дело № 206/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 229/12.07.2011 г. по гр. дело № 1875/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието, че задължението по чл. 6, ал. 3 от НТКТС е уреден способ работодателят да се освободи от последиците на своята забава, но само ако преди това е поставен в забава, респ. че задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение е търсимо, т.е. – в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор; прието е и че поканата може да бъде отправена и устно, както и с всякакви комуникационни средства. Въззивният съд е приел, че в случая трудовата книжка е била надлежно оформена от работодателя, а ищцата не твърди и не доказва да я е потърсила, поради което не е поставила работодателя в забава. Предвид това, СГС е приел, че липсата на отправена писмена покана в случая не налага различен извод, поради което е намерил, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжка за процесния период.
С така изложените съображения в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил двата материалноправни въпроса в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 1/2019 г. от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните два материалноправни въпроса: 1) от кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава; и 2) кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ.
Жалбоподателката-ищца не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 2734/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2040/29.03.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 6555/2017 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: