1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
С., 25.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 825/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Комисия за защита на потребителите [населено място], чрез процесуалния й представител мл. юрк. М. П., срещу определение № 1 261 от 11.07.2011 г. по ч. гр. дело № 2 385/2011 г. на Софийски апелативен съд. Със същото се потвърждава определение № 8 133 от 02.06.2011 г. на СГС, с което се прекратява производството по гр. д. № 5 687/2011 г. на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неизпълнение на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решения на СОС, ОС [населено място], определение и решение на СГС.
Ответникът по частната касационна жалба – „К. България Е. енд Ко” КД [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение. Изложени са доводи и за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 5 687/2011 г. на Софийски градски съд е образувано по искова молба от Комисия за защита на потребителите [населено място] срещу „К. България Е. енд Ко” КД [населено място], с правно основание чл.186, ал. 3 във вр. с чл. 68 от Закона за защита на потребителите. С разпореждане от 12.05.2011 г. на СГС същата е оставена без движение, като са дадени указания ищецът да представи платежен документ за внесена държавна такса, да прецизира петитума на молбата, да се посочат обстоятелства, които определят кръга на увредените лица и да се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити интересите на увредените лица, както и такива, установяващи възможността му да понесе тежестите, свързани с воденето на делото. В изпълнение на същите е постъпила уточняваща молба с вх. № 49 266/31.05.2011 г. Освен това, ищецът е депозирал и молба (вх. № 49 395/31.05.2011 г.), в която заявява, че тъй като предмет на делото са защита на колективните интереси на потребителите се касае за публично държавно вземане, с оглед на което не дължи държавна такса съгласно чл. 84, ал. 1 ГПК. По делото е представена и друга молба с вх. № 49 891/01.06.2011 г. в изпълнение на указанията, но не са приложени доказателства за внесена държавна такса. С определение № 8 133/02.06.2011 г. СГС е прекратил производството по гр. д. № 5 687/2011 г. на осн. чл. 129, ал. 3, ГПК, поради неизпълнение на дадените указания, а именно – не е внесена дължимата държавна такса. Същото е обжалвано от ищеца пред Софийски апелативен съд, който с определение № 1 261/11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 2 385/2011 г. го потвърждава (предмет на настоящото производство).
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на соченото касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът: Комисията за защита на потребителите дължи ли държавна такса по предявени от нея колективни искове за защита правата на потребителите.
По така формулирания въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 305/21.04.2011 г. по ч. т. д. № 875/2010 г. на ВКС, ТК, І отд., постановено по реда на новия ГПК. Според същата К. не е освободена от внасяне на ДТ. Съгласно чл. 165, ал.1 и ал.3, т.3 З. Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, с право да предявява искове за колективна защита на потребителите. Съгласно чл.84, ал.1, т.1 ГПК освободени са от заплащане на ДТ държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост, като значение за освобождаване от заплащане на държавни такси се явява характерът на правото, чиято защита се търси, а не вида на правния субект. За държавата, държавните учреждения – чл. 84, т. 1 ГПК освобождаването се отнася до исковете за публични държавни вземания и за права върху вещи, публична държавна собственост. С оглед обстоятелството, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право – чл.84 ГПК или от начина на неговата защита – чл. 83, ал. 1 ГПК, както и че К. не е освободена от заплащане на ДТ за предявените от нея колективни искове със закон, обжалваното определение се явява законосъобразно. Правото, чиято защита се претендира с предявения колективен иск не попада в нито една от посочените в чл.83 и чл.84 ГПК хипотези. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с цитираната практика на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 1 261 от 11.07.2011 г. по ч. гр. дело № 2 385/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: