5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София, 29.12.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2327/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу решение № 154 от 24.06.2016 г. по в. гр. д. № 157/2016 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4 от 08.01.2016 г. по гр. д. № 1743/2015 г. на Ловешки районен съд С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу Ю. Н. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че Държавен фонд „Земеделие” има изискуемо вземане към Ю. Н. М. за сумата 24 446 лв. – представляваща първо плащане по договор № 11/112/01074 от 19.03.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и на сумата 653.20 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 22.12.2013 г. до 27.03.2014 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Оплакването за недопустимост е аргументирано с твърдението, че спорът между страните във връзка с дължимите по процесния договор плащания е разрешен с влязлото в сила решение № 1830 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 3568/2014 г. на Плевенски районен съд, с което предявеният от Ю. Н. М. срещу Държавен фонд „Земеделие” иск за сумата 24 446 лв., представляваща второ плащане по процесния договор № 11/112/01074 от 19.03.2009 г., е отхвърлен. Според касатора, неправилността на въззивния акт произтича от това, че направените от съда изводи и констатации досежно изпълнението на задълженията на ответника по този договор, в т. ч. и за представяне на удостоверение за индивидуална млечна квота, се разминават с действителните факти, тъй като не е отчетено обстоятелството, че независимо от предоставената му още през 2013 г. (на 23.09.2013 г.) възможност, ответникът е представил такова удостоверение едва на 18.03.2014 г.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: „1. Налице ли е идентичност в предмета на спора по гр. д. № 3658/2014 г. по описа на Плевенски районен съд и гр. д. № 159/2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, по който двете инстанции са се произнесли по предявен срещу ДФЗ осъдителен иск и предмета на спора по гр. д. № 1743/2015 г. по описа на Ловешки районен съд и по гр. д. № 157/2016 г. по описа на Ловешки окръжен съд и 2. Допустимо ли е ДФ „Земеделие” – РА да взема предвид документи, които не са били представени към заявка за второ плащане, нито след изискването им, а биват представени едва след изминаването на дълъг период от време след постановяване на отказ от извършване на второ плащане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”.
По отношение и на двата въпроса се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на първия въпрос е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, аргументирано с противоречието между цитираните решения.
Ответникът по касация – Ю. Н. М. от [населено място] – оспорва жалбата и моли за недопускането й до касационното разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 18.10.2016 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционния акт, с който е отхвърлен предявеният от Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] срещу Ю. Н. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, въззивният съд е приел за установено, че ищецът няма вземане към ответника за сумата 24 446 лв. – представляваща първо плащане по договор № 11/112/01074 от 19.03.2009 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”, тъй като към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не е било налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника по този договор и по-конкретно – на задължението му за представяне на удостоверение за млечна квота за периода 01.04.2013 г. – 31.04.2014 г., поради което не се дължи връщане на платената по него сума. Този извод е мотивиран с факта, че ответникът е изпълнил задължението за представяне на посочения документ в предоставената му за това възможност, след като по повод подадена от него жалба до Инспектората на ДФ „Земеделие” и до Министерство на земеделието и храните срещу отхвърлянето на искането му за заплащане на втората част от субсидията, е издадена заповед № 03-150-РД/7 от 17.01.2014 г. на Фонда, с която е възобновена обработката на заявката за второто плащане. Освен това, съдът е отчел и обстоятелството, че по-късното представяне на посочения документ не е по вина на ответника, а се дължи на сложната административна процедура, предхождаща издаването му.
Като неоснователно е преценено възражението на ДФ „Земеделие”, че спорът относно изпълнението на задълженията по процесния договор е решен с влязлото в сила решение по гр. д. № 3658/2014 г. на Плевенски районен съд. Липсата на идентичност между посоченото дело и настоящото е обоснована с това, че решението на Плевенски районен съд е постановено по предявен от Ю. М. осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 24 446 лв., представляваща второ плащане по процесния договор, докато предмет на образуваното пред Ловешки районен съд дело е установителен иск за дължимостта на сумата 24 446 лв., представляваща първо плащане по същия договор.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Не може да се счете, че въззивният съд се е произнесъл по спор между страните, който е разрешен със сила на пресъдено нещо и поради това постановеното от него решение е недопустимо, в какъвто смисъл е поставеният от касатора първи въпрос. Макар и по двете дела да е претендирана еднаква по размер сума (24 446 лв.), предметът на същите е напълно различен, тъй като по приключилото гр. д. № 3658/2014 г. Плевенски районен съд се е произнесъл по въпроса дали ДФ „Земеделие“ дължи на Ю. М. плащане на втората част от субсидията, уговорена с процесния договор, докато предмет на настоящия спор е дали Ю. М. дължи връщане на платената му първа част от субсидията по този договор. Следователно, липсва обективен идентитет между двете дела и поради това не е налице вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно решение, за която касационната инстанция следи и служебно в съответствие с указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото решаването на въпроса за идентичността на двата спора е обусловен от преценката на конкретните факти, не може да се приеме за осъществено и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
К. контрол не следва да бъде допуснат и по втория въпрос, тъй като същият не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията в посочения тълкувателен акт, въпросът, който е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, не може да обуслови допускане на касационното обжалване, поради това, че е относим към правилността на решението. Именно такъв е поставеният от касатора въпрос. Изцяло в правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора е преценката кои са допустими и относими за решаването му доказателства. Затова, въпросът дали решаващият състав не е следвало да съобразява документа за млечна квота, представен след постановения вече от Фонда отказ за второ плащане, няма характер на обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а е въпрос, подлежащ на обсъждане само при проверка правилността на направените от въззивната инстанция правни изводи, която е предмет на самия касационен контрол. Отделно от това, като предпоставен от конкретните за делото факти, решаването на този въпрос не би могло да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е заявеното по отношение на него основание.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ответника по касация адвокат И. С. Атанасова от Адвокатска колегия – П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на сумата 1282.98 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 154 от 24.06.2016 г. по в. гр. д. № 157/2016 г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] да заплати адвокат И. С. Атанасова от Адвокатска колегия – П. адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 1282.98 лв. (хиляда двеста осемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: