6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1722 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Б. Д. и К. К., чрез процесуалния си представител А.д. „Б. и Г.”, против въззивното решение № 826 от 29 юли 2011 г., постановено по в.т.д. № 1167 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г., с което е потвърдено решение № 747 от 1 март 2011 г., постановено по гр.д. № 16320 по описа на районния съд в гр. Варна за 2010 г. за признаване спрямо касатора, че ОУ „В. Л.” [населено място], не дължи на касатора сумата от 15290,52 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода 19 декември 2009 г. – 20 май 2010 г., и касаторът е осъден да заплати разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото въззивният съд неправилно е разширил обхвата на задължителната сила на цитираната съдебна практика на ВКС върху процесния случая, но за разглеждания период в задължителната съдебна практика действително не е имало разпоредба, овластяваща енергийните дружества да извършват корекции на количеството потребена енергия, но в последствие през 2007 г. са приети нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, което им придава характера на нормативен административен акт, те имат задължителен характер за всички негови адресати относно определяне на количеството предоставена от енергийното предприятие стока; чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ регламентират правомощието за изготвяне на корекционна процедура и се дефинира в договора, какъвто характер имат общите условия на снабдителното и разпределително дружество; цитираната съдебна практика не е имала предвид приетите междувременно ПИКЕЕ; съдът неправилно е игнорирал доказателствената стойност на констативния протокол единствено с довода, че същият представлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на потребителя; документът е създаден при стриктно спазване на чл. 61 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на касатора; описаната в протокола фактическа обстановка е потвърдена изцяло от свидетелските показания на свидетеля Ш., вещите лица потвърдили възможността и последиците от извършване на описаната манипулация по схемата на свързване, налице са и други косвени доказателства; съдът неправилно отказал да се произнесе положително по направеното още в първата инстанция искане на основание чл. 155 ГПК да се признае за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за влизане в сила на общите условия на двете енергийни дружества, с довода, че този факт не може да се квалифицира като общоизвестен, но не се взема предвид, че разпоредбата на чл. 155 ГПК обхваща две хипотези – когато фактът е общоизвестен и когато същият е служебно известен на съда; този факт е известен на съда предвид множеството дела, разгледани в съдебния район и че преписи от обнародването и одобряването на общите условия са представяне по десетки аналогични производства; налице е вътрешно противоречие в мотивите на съда – приема се като резултат, че не е доказано наличието на договор между страните, а липсва спор относно качеството на потребител на ищеца; неправилно съдът е приел, че за прилагането на чл. 37 от общите условия е необходимо доказването на личното извършителство от страна на абоната на констатираното неправомерно вмешателство в схемата на измерване – корекционните клаузи имат компенсационен, а не санкционен характер. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е необходимо съдът да се произнесе при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед преодоляване на неправилна задължителна съдебна практика на ВКС по въпросите: съществува ли законно основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия; налице ли е противоречие на посочените в Общите условия основания за извършване на корекция със Закона за енергетиката при липса на изрична забрана за извършване на корекция и при наличието на нормативен административен акт (чл. 45 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия), издаден по силата на законова делегация по смисъла на чл. 83, т.6 ЗЕ; липсата на изрична, предвидена в закон възможност за коригиране количеството потребена електроенергия за минал период дерогира ли договорната свобода по смисъла на чл. 9 ЗЗД и възпрепятства ли страните да договарят подобна процедура при наличието на определени предпоставки; корекционните процедури представляват ли ангажиране на договорна отговорност и необходимо ли е установяване на фактически извършител на неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване или се касае за реално изпълнение на договорно задължение за разпределяне чрез методология между страните и поемане на част от тежестта по настъпили вреди (за чието настъпване не е установена вина на никоя от страните по правоотношението за доставка и продажба на електрическа енергия); представляват ли корекционните разпоредби неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 З., предвид обстоятелството, че същите са единственото правно основание за възстановяване в полза на потребителя на суми в случаите, когато се установи, че средството за търговско измерване отчита в повече отколкото абонатът потребява. Излагат се подробни съображения по виждането на касатора за правилното тълкуване на закона по поставените въпроси. На второ място се търси отговор при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на въпроса частният свидетелстващ документ лишен ли е от всякаква доказателствена стойност и следва ли да бъде автоматично изключен от доказателствения материал по делото в случаите, когато не е подписан от оспорващата го страна, или следва да бъде преценяван с оглед и в съвкупност с всички останали събрани в производството доказателства. Сочат се четири решения и едно определение на ВКС.
Ответникът ОУ „В. Л.”, [населено място], обл. В. Т., чрез процесуалния си представител адв. Н. Н., в подробен отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че ищецът е потребител на електрическа енергия и е в договорни отношения с касатора; касаторът извършил корекция на сметките на ищеца по реда на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия към ДПЕЕЕМ; според задължителната съдебна практика липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електроенергия да извършва такава корекция за минал период, което изключва възможността тя да е допустима както при действието на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители (отм.), така и при Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена на основание чл. 116, ал. 7 ЗЕ, приложима в процесния случай; следователно не може да се направи извод за законосъобразност на извършената корекция, независимо, че ответникът, според приетото експертно заключение, правилно е приложена методиката, предвидена в ОУДПЕЕЕМ; корекцията, направена от касатора, намира основанието си в констативен протокол за извършена проверка, който представлява частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, освен ако е подписан от страната, за която удостоверява неизгодни факти; в случая протоколът е подписан от лице, различно от представляващия абоната, поради което това подписване не води до спазване на процедурата, предвидена в чл. 61, ал. 1 ОУДПЕЕЕМ, при съоблюдаването на което правило протоколът би могъл да бъде противопоставен на абоната и не го обвързва с материална доказателствена сила; по делото не са ангажирани доказателства, достатъчни да установят неправомерна намеса от страна на абоната; при отчитане отклонения в показателите на консумираната енергия, резултат от външно въздействие върху СТИ, доставчикът е следвало да установи неправомерната манипулация от абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на потребителя; по делото не са представени и доказателства за влизане в сила на обсъжданите общи условия, от които касаторът твърди да черпи правата си, а съобразно задължителната практика на ВКС този факт не може да бъде приет за общоизвестен по смисъла на чл. 155 ГПК.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
При постановяването на обжалваното решение въззивният съд е посочил две обстоятелства, които независимо едно от друго водят до основателността на претенцията на ищеца: липсва нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на енергия да извърши корекция за минал период (съобразена е задължителна съдебна практика), и констативния протокол не е подписан от ищеца и не може да му бъде противопоставен съобразно правилото на чл. 61, ал. 1 ОУДПЕЕЕМ. Посочено е още, че за да се противопостави ефективно на претенцията на ищеца доставчикът е следвало да установи неправомерната манипулация от абоната, момента на осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално консумираната енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Поставени са правни въпроси и по двата извода на съда.
Първата група въпроси, свързана с първия довод за неоснователността на позицията на касатора, е концентрирана около твърдението на касатора за неправилно разбиране в съдебната практика за липсата на законово предвидено основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя, за приложение на принципите на договорната свобода и реално изпълнение на договорно задължение, както и за съобразяване разпоредбите на З.. Макар съдът да се е задоволил само да цитира съответната задължителна съдебна практика, неговите изводи са дадени единствено във връзка с липсата на предвидено в съответните нормативни актове основание за едностранно коригиране на сметката за потребление за изминал период. Останалите питания на касатора касаят тълкуване на други приложими правила, а не конкретните доводи на съда.
Независимо от обстоятелството, че първите два въпроса са по разрешение, което е обусловило крайния резултат от спора, дори и да може да се подложи на преценка дали следва да се пристъпи към допускане на касационното обжалване с оглед преодоляване на съответната задължителна съдебна практика, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като касаторът не е успял да постави правен въпрос по второто разрешение на съда, което самостоятелно е довело до крайния съдебен резултат.
Поставен е правният въпрос частният свидетелстващ документ лишен ли е от всякаква доказателствена стойност и следва ли да бъде автоматично изключен от доказателствения материал по делото в случаите, когато не е подписан от оспорващата го страна, или следва да бъде преценяван с оглед и в съвкупност с всички останали събрани в производството доказателства. Според задължителната съдебна практика, намерила израз в решение № 422 по гр.д. № 918/09, ІV г.о. и решение № 748 по гр.д. № 801/09, ІV г.о., частният документ няма материална доказателствена сила, а съдът е длъжен с оглед всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.
В разглеждания случай частният свидетелстващ документ носи изявлението на подписалото го лице относно негови констатации, но не доказва фактите, които са предмет на направеното изявление. Съдът е заключил, че след като липсва подпис на потребителя на енергия, то протоколът не би могъл да бъде противопоставен на потребителя, и протоколът не може да обвърже съда с материална доказателствена сила, а доставчикът не е ангажирал доказателства, достатъчни да установят неправомерна намеса от страна на абоната. В първата си част разрешението е напълно в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. Съдът не е приел, че протоколът е лишен от всякаква доказателствена стойност, нито пък го е изключил от доказателствения материал по делото. Прието е, че, след като документът не може да обвърже с материална доказателствена сила, не са събрани доказателства за установяване на неправомерна намеса от страна на абоната. Правен въпрос по това разрешение на съда не се поставя. Ето защо в заключение следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответникът претендира присъждане на разноски пред касационния съд, които са в размер на 1000 лева заплатени и се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 826 от 29 юли 2011 г., постановено по в.т.д. № 1167 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от Ю. Н., Щ. М. и Б. Д., да заплати на ОУ „В. Л.”, [населено място], обл. В.Т., представлявано от директора Н. К., сумата от 1000,00 (хиляда) лева сторени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: