О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 628/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б.,З. И. Б. ,А. И. Б. и Н. Г. Д., всички от с. Л. чрез адв. Л срещу решение от 20.03.2008 год. по гр.д. №2236/2007 г.на СГС, ІІ Д състав.
С обжалваното решение въззивната инстанция е оставила в сила решение от 23.03.2007 год., постановено по гр.д. №4327/1998год. на Софийски районен съд, 33 състав, с което е признато за установено по иск с пр. осн. Чл. 97,ал.4 ГПК , предявен от Л. Г. Г. срещу И. Б. Б., З. И. Б., А. И. Б., Н. Г. Д. и С. Г. К. , че известия / обратни разписки / Р5459/1991 год./,адресирани до Н. Г. Д., А. Г. Б. , с които им е съобщено, че е изготвено решение по гр.д. №2459/1991 год. по описа на VІ РС,10 състав, получени на 27.02.1993 год. от Н. Д. и на 28.02.1993 год. от А. Г. Б. ,
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1. В изложението като основания за допустимост на касационното обжалване се посочват хипотезите на чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Представени са Р №2853/25.10.1996 год. по гр.д. №3755/1995 год. на ІV ГО на ВКС и Определение №389/23.07.2002 год. по гр.д. №239/2002 год. на ІV ГО на ВКС, които според касаторите имат отношение към визираните от тях основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация Л. Г. Г. чрез адв. С адв. Палазов оспорва касационната жалба, както във връзка с допустимостта на касационното обжалване, така и относно нейната основателност в писмен отговор по делото.
Ответницата по касация С. Г. К. , не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по въпрос от принципен материално правен и /или процесуалноправен характер, който е решен в контекста на конкретния правен спор, съответно в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и/ или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Този въпрос следва да е формулиран от касатора , който следва да обоснове и наличието на отделните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая това не е сторено:
Касаторите сочат, че обжалваното решение като цяло е постановено в противоречие с практиката на ВКС без да формулират материалноправен или процесуално правен въпрос в посочения вече аспект. Вместо това са изложени доводи, и съображения , които са относими към основанията за отмяна на обжалваното решение и които касаят основателността на касационната жалба, а не допустимостта на касационното обжалване. Посочената и представена практика на ВКС е обсъждана именно във връзка с тези основания, а не с посоченото основание за допустимост на касационното обжалване.
С оглед на изложеното не са налице законовите изисквания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.03.2008 год., постановено по гр.д.2236 /2007 год. на Софийски градски съд , ІІ Д състав, по касационната жалба на И. Б. Б.,З. И. Б. , А. И. Б. и Н. Г. Д., всички от с. Л. чрез адв. Л
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: