О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
[населено място] ,11,12,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2207/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност /,представлявано от изпълнителния му директор Р. Ж.,против решение № 26/30.01.2015 год. по в.д. № 336/2014 год. на Апелативен съд – В. Т.,с което е отменено решение № 128/25.09.2014 год. по дело за несъстоятелност № 86/2014 год. по описа на Русенски окръжен съд,в частта по определяне начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма],по отношение на който със същото решение е установена неплатежоспособност и открито производство по несъстоятелност. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,претендирайки за правилно установена дата на неплатежоспособност възприетата от първоинстанционния съд – 20.03.2014 год.,с доводи,че за да определи различна такава – 29.01.2013 год. въззивният съд не е съобразил коефициентите за обща,бърза и незабавна ликвидност към м. декември 2013 год.,установени от съдебно-икономическата експертиза,както и не е съобразил извършените,последващи на определената от въззивния състав дата на неплатежоспособността,плащания,последното от които на 19.03.2014 година.Касаторът счита,че от значение за определяне датата на неплатежоспособност е обстоятелството,че вземанията на кредитора [фирма] са били обезпечени и недостигът на парични средства за покриване задълженията към този кредитор е установен едва след разпродажба на предоставените в обезпечение имущества.Цитирайки относима,задължителна за въззивна инстанция съдебна практика по определяне датата на неплатежоспособността,касаторът намира въззивното решение постановено в противоречие със същата.Счита, че не е изследвано цялостното икономическо и финансово състояние на дружеството,резултат от процесуални нарушения на първоинстанционния съд по недопускане на релевантни доказателства / експертиза / .
Ответната страна – [фирма]- не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта по определена дата на неплатежоспособност – 20.03.2014 год. и определил такава – 29.01.2013 год.,обосновавайки се с настъпила към тази дата предсрочна изискуемост на задълженията на [фирма] към [фирма], в общ размер от 2 300 109,33 лева и невъзможност на длъжника да ги изпълни,съобразявайки и установените от съдебно-икономическата експертиза коефициенти за обща ликвидност за периода 2011–2013 години – във всеки момент неблагоприятни относно състоянието на платежоспособност на дружеството, бидейки значително под единица.Съобразил е,че [фирма] не извършва търговска дейност и всички негови дълготрайни материални активи са ипотекирани в полза на кредитора [фирма], пристъпил към принудително изпълнение спрямо същите.Съдът е приел,че невъзможността да се удовлетвори изцяло кредитора [фирма] се явява трайна и обективна като състояние,считано от 29.01.2013 год.,а единични,последващи изискуемостта на задълженията към банката плащания,вкл. последното, към други кредитори,не са от естество да обосноват по-късна дата на неплатежоспособност,очевидно визирайки непреодоляната невъзможност за удовлетворяване на банката в нито един последващо настъпването на изискуемостта на вземанията й момент.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил,изводими от съдържанието,макар и неформулрирани изрично и в съответната въпросителна форма,въпроси,обосновавани единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,с формално цитиране на разпоредбата: 1/ Коя от датите следва да се приеме за дата на неплатежоспособността – тази на последното плащане или момента на настъпила изискуемост на задължение,което дружеството не е в състояние да изпълни изцяло ? и 2/Следва ли при обезценката на дадените от длъжника обезпечения,същият да поиска обявяване в несъстоятелност ?
Първият от въпросите е некоректно формулиран с оглед решаващите мотиви на въззивното решение, в които датата на неплатежоспособност не е определена единствено и само въз основа момента на настъпила най-рано изискуемост на задължение към конкретен кредитор,останало неудовлетворено.Този момент е съобразен като настъпил при установен от съдебно-икономическата експертиза към същия,както и предходно и последващо,респ. непреодолян в хода на съдебното производство, коефициент на обща ликвидност под единица,сочещ на трайно състояние на неплатежоспособност,доколкото с последващите разплащания към други кредитори,изискуемото към по-ранен момент задължение към кредитора [фирма],
е останало неудовлетворено.В съвкупност , въззивният съд е отчел,че именно считано от този момент длъжникът е в невъзможност да удовлетвори изцяло кредоторите си с изискуеми / текущи / вземания и доказателства за противното не са събрани по делото.Във въззивното производство, инициирано от друг кредитор – Национална агенция по приходите,касаторът не е въвел възражение за непопълване на делото с доказателства,в обровергаване състоянието на трайна и обективна невъзможност за удовлетворяване на текущите задължения,предвид допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Дори да се игнорира непрецизната формулировка на въпроса и като относим най-общо към приложимите при определяне датата на неплатежоспособността принципи,първият от въпросите не се явява обоснован с единствено формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.По определяне началната дата на неплатежоспособност е налице изобилна и непротиворечива, задължителна за въззивния съд съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Така: решение № 115/25.06.2010г., т.д. № 169/2010г., II т.о.,решение № 33 /07.08.2010г., т.д. № 915/2009г., II т.о.,решение № 90 /20.07.2012г., т.д. № 1152/2011г., I т.о.,решение № 153 /23.12.2010г., т.д. № 255/2010г.,I т.о.,решение № 202/ 10.01.2014г., т.д. № 1453/ 2013г., II т.о.,решение № 56 / 10.09.2014г., т.д. № 3057/2013г., II т.о.,№ 44 / 04.07.2012 год. по т.д.№ 983 / 2011 год. на първо т.о. , реш.№ 202 / 10.01.2014 год. по т.д.№ 1453 / 2013 год. на второ т.о. ,реш.№ 80 / 08.10.2015 год. по т.д.№ 1565 / 2014 год. на първо т.о. ВКС и др..В последното е обобщен непротиворечиво даваният отговор относно принципите за определяне на началната дата на неплатежоспособността, а именно : въз основа преценка на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник , посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност / задлъжнялост /,чрез които се установява началния момент на обективната трайна неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни / текущи / задължения с краткотрайните си активи,като спирането на плащанията към отделен кредитор,съответно датата на последното извършено плащане към кредитор,сами по себе си,без изследване причините за неплащане, не са достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника.Това е пряко изводимо и от разпоредбата на чл.608 ал.1 ТЗ,предвиждаща,че неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Следователно,началната дата на неплатежоспособност може,но не е задължително да съвпадне с датата на последно извършено плащане към кредитор и втората хипотеза би била налице, когато невъзможността за удовлетворяване на текущите задължения към всички кредитори е настъпила в предходен на последното плащане момент, какъвто е конкретния случай.Коефициентът за обща ликвидност дава именно съотношението между краткосрочните задължения спрямо краткотрайните активи и считано от 2011 год. до момента – т.е. и към 29.01.2013 год.- сочи невъзможност на [фирма] да изпълни краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.Правилността на констатациите относно икономическото състояние на длъжника е въпрос по правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, които не са предмет на настоящата фаза .
Вторият от поставените въпроси не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не е включен в предмета на спора и отговор на същия не е обосновал решаващите мотиви на въззивния съд.Отново необоснован, с единствено формално цитиране на разпоредбата и противно на задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същият изисква преди всичко посочването на неясна,непълна или неточна правна норма,с чието еднозначно и правилно тълкуване да се удовлетворява изискването за точно прилагане на закона и за развитието на правото, обуславящи допускането на касационното обжалване в тази хипотеза. Преди всичко,обаче,самият касатор / видно от последващото съдържание на изложението / обвързва релевантността на този въпрос към касационните си доводи за неправилност на въззивното решение, с отчитането на значимия според него факт на извършени погашения на задължения и чрез средствата на принудителното изпълнение,върху предоставените в обезпечение имущества,последващо на настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията на [фирма],респ. този момент като определящ датата на неплатежоспособност.В този смисъл, липсва логична връзка между касационния довод за неправилност,поради неотчетена релевантност на последващи плащания, относим към която е първия от формулираните въпроси,и съдържанието на формулирания втори въпрос. Дори да биха били отчетени и тези погашения,обаче,самият касатор твърди,че и чрез средствата на принудителното изпълнение удовлетворяването на кредитора не е изцяло и следователно със собствените си доводи потвърждава извода за непреодоляно състояние на невъзможност на длъжника да изпълни задълженията си към всички кредитори с изискуеми вземания,считано от 29.01.2013 год. насетне,още повече че релевантно е удовлетворяването чрез краткотрайни, а не чрез дълготрайни активи,които именно са обект на принудителното изпълнение.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26/ 30.01.2015 год. по в.д.несъстоятелност № 336/2014 год. на Апелативен съд – В. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :