О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
[населено място], 13.12.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№375/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. В. Д. и А. В. Д. против решение №1458/28.06.2013г. по т.д.№2017/12г. на Софийски апелативен съд , с което е обезсилено решение №1423 от 29.12.2011г. по т.д.№2067/2009г. на Софийски градски съд,с което по предявени от тях искове са отменени решенията, взети на Общото събрание на акционерите на [фирма],проведено на 07.11.2009г. и производството по делото е прекратено на основание чл.270 ал.3 ГПК.
В двете касационни жалби са изложени аналогични доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на апелативния съд поради противоречие с материалния закон и съдебната практика. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за недопустимост на решението на СГС с твърдения,че към момента на провеждането на ОСА и завеждането на исковата молба жалбоподателите са се легитимирали с акционерни права на самостоятелно основание /извън наследените общо с трето лице акции на праводателя им В. Д./. Развити са съображения,че качеството им на акционери не би могло да бъде отречено поради липса на извършено към момента на провеждането на ОСА вписване на прехвърлянето на акции от В. Й. в книгата на акционерите, тъй като това вписване не е обвързано с транслативния ефект на джирото.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил в писмен отговор наличието на сочените в изложението по чл.280 ГПК основания за допускане на касационното обжалване на решението и основателността на доводите,изложени в касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да обезсили акта по същество,постановен от първата инстанция и да прекрати делото въззивният съд е приел,че ищците А. и М. Данданови не са надлежно легитимирани да оспорват самостоятелно решенията на ОСА с искове по чл.74 от ТЗ,доколкото същите се явяват двама от тримата наследници,притежаващи общо правата върху акциите на техния наследодател.Позовавайки се на разпоредбата на чл.177 от ТЗ,изискваща в този случай исковете да бъдат предявени с участието на всички наследници /в качеството им на задължителни необходими другари/ и чрез общ пълномощник,въззивният съд е намерил , че неспазването на това изискване представлява неотстранима нередовност на исковата молба /с оглед преклузивния срок по чл.74 ТЗ и принципа за диспозитивното начало/,от което е заключил,че предявените искове са недопустими.На доводите на ищците за наличие на самостоятелни акционерни права,произтичащи от придобити чрез джиро по 14 бр. акции от всеки от тях от друг акционер – В. Й.,съдът е отговорил,че, тъй като джирото е вписано в книгата на акционерите след ОСА и завеждането на исковите им молби,то не може да бъде противопоставено на дружеството ,а приобретателите не биха могли да упражнят правата си по акциите.
В приложените към касационната жалба изложения по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторите са формулирали идентичен въпрос,релевиран с допълнителен критерий и по двете хипотези на чл.280 ал.1 – т.1 и т.3 от ГПК: „Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на поименни акции се отразява върху членствените права на приобретателя на акциите и по-специално – на правото му на иск по чл.74 ТЗ?“ Въпросът е релевантен и обуславящ правния извод на съда за недопустимост на исковете,доколкото с решението САС е приел,че при липса на вписване в книгата на акционерите на придобитите права по акциите приобретателят им не може да упражнява същите.Поради това е осъществено общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Налице е и соченото допълнително основание на т.1 на същия член – по въпроса в основната му част е налице задължителна практика на ВКС – постановено по реда на чл.290 от ГПК решение №52/25.04.2013г. по т.д.№472/12г. на първо т.о., което е относимо, макар в него да е разгледан различен казус – при който вписването в книгата на акционерите е разглеждано в относимост към упражняване правото на приобретателя на акциите да участва в ОСА.С това решение се приема,че вписването не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции,тъй като самото джиро поражда целения транслативен ефект,като с извършването му приобретателят придобива материализираните в ценната книга права,включително и правото му на участие в ОС.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да приеме,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касаторите решение на САС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1458/28.06.2013г. по т.д.№2017/12г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите А. В. Д. и М. В. Д. да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на по 40 лв. всеки от тях,като представят доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторите да се уведомят със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.