2
определение по гр.д.№ 453 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 14.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 453 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. К. срещу решение № 149 от 02.02.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2631 от 2010 г., с което е изменено решение № 2279 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 10650 от 2009 г. на Пловдивския районен съд в частта относно квотите, при които е допусната делбата на съсобствените на Д. М. К. и Т. А. Б. апартамент и гараж, като са определени нови квоти както следва: 95 294,50/1 795 286 ид.ч. за Д. К. и 1 699 991,50/ 1 795 286 ид.ч. за Т. Б..
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касаторката незадължителна практика на ВКС /решение № 907 от 30.11.2006 г. по гр.д.№ 635 от 2005 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 293 от 16.05.2006 г. по гр.д.№ 58 от 2006 г. на ВКС, Първо г.о./ по въпроса: подлежи ли на преразглеждане въпроса за имуществените последици от развода, ако тези последици са уредени в постигнато между страните споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./, в което е прието, че придобития по време на брака недвижим имот остава в обикновена съсобственост на бившите съпрузи. Освен това, твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 08.04.2011 г. ответникът Т. А. Б. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си определяне на горепосочените квоти при делбата, въззивният съд е приел, че част от цената на закупените по време на брака апартамент и гараж е била заплатена с лични средства на Т. А. Б., получени от продажбата на друг негов личен имот, находящ се в [населено място]. Видно от решението за прекратяване на брака между Т. Б. и Д. К., бившите съпрузи са постигнали споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./, според което придобитите по време на брака имоти остават в обикновена съсобственост между тях.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касаторката правен въпрос /подлежи ли на преразглеждане въпроса за имуществените последици от развода, ако тези последици са уредени в постигнато между страните споразумение по чл.99, ал.3 от СК /отм./, в което е прието, че придобития по време на брака недвижим имот остава в обикновена съсобственост на бившите съпрузи/ е съществен за правилното решаване на делото. Действително, по този въпрос има противоречие между обжалваното решение и едно от посочените от касаторката незадължителни решения на ВКС- решение № 907 от 30.11.2006 г. по гр.д.№ 635 от 2005 г. на ВКС, Второ г.о. Това противоречие обаче вече е отстранено със задължителна практика на ВКС- решение № 124 от 22.06.2010 г. по гр.д.№ 792 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 296 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 422 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. Обжалваното решение напълно съответства на тази нова задължителна практика на ВКС, а и от постановявянето на същата не са настъпили промени в обществените отношения или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1 , т.1, 2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Д. М. К. срещу решение № 149 от 02.02.2011 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2631 от 2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.