О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 02.07.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 524/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Е. Ф. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. П. против въззивно решение на Апелативен съд-В. Т. № 23/25.01.2011 г., постановено по гр. д. № 404/2011 г., с което е потвърдено решение на Окръжен съд-Русе № 344/27.06.2011 г., постановено по гр. д. № 138/2011 г., с което е отхвърлен предявения от Е. Ф. П. против Л. Т. П. и Т. И. Т. иск с правно основание ч. 24, ал. 4 СК за обявяване недействителност на сделката, по силата на която Л. Т. П. е дарил на майка си Т. И. Т. апартамент № 10 на 3 етаж в жилищната сграда, ул. Я.” 12, състоящ се от стая, дневна, кухненски бокс, антре и санитарен възел със застроена площ 69.09 кв. м., сключена с нот. акт № 116/2010 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с формулирани следните материалноправни въпроси: 1. В случай, че единият от съпрузите е придобил недвижим имот по време на брак в качеството си на трето лице по договор за покупко-продажба в полза на трето лице, като същевременно е поел както солидарно задължение заедно с другия съпруг за изплащане на банковия кредит, послужил за изплащане на уговорената с нотариалния акт цена на имота, така и реално е извършил плащания по кредита със средства на семейството си, следва ли да се счита, че имотът, придобит от съпруга-трето лице по сделката по чл. 22 ЗЗД е негова лична собственост и не е ли в сила презумпцията за наличие на съвместен принос в придобиването на имота по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК по отношение на неучастващия по сделката съпруг-солидарен длъжник по кредита, послужил за заплащането му; 2. Във връзка с хипотезата по горния въпрос, в случай че по делото безспорно бъде установено, че посочената в нотариалния акт цена на недвижимия имот е заплатена от стипуланта /уговарящия/ по договор по чл. 22 ЗЗД е по-малка от действително уговорената между него и обещателя /продавача/ по същия договор, следва ли да се счита, че стипуланта е изпълнил реално задължението си по договора да заплати цената на прехвърляемия имот, както и следва ли в този случай сделката да се счита относително недействителна по отношение на третото лице.
Поддържа, че въззивният съд е отговорил по посочените въпроси в противоречие с Р. № 88/8.03.1999 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 910/98 г., ІІ г. о.
В аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани правни въпроси, по които се твърди, че липсва съдебна практика, както следва: 1. Следва ли договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице, по който третото лице е поело солидарно задължение заедно със стипуланта /уговарящия/ по договора за изплащане цената на имота, осигурена чрез банков кредит, да бъде квалифициран като типичен договор по чл. 22 ЗЗД; 2. Като правна последица от договарянето и с оглед на горното, би ли могло третото лице да придобие имота лично за себе си в случай, че към момента на сключване на сделката е в брак и заедно със съпруга си, неучастващ по нея са поели солидарно задължение за изплащане цената на имота, осигурена чрез банков кредит и дори са заплатили със семейни средства част от цената; 3. Не следва ли да се счита, че с оглед на описаните по-горе обстоятелства, презумпцията за съвместен принос в придобиването на имота действа по отношение на неучастващия в сделката съпруг; 4. Следва ли да се приеме, че вложените средства за заплащане на част от цената на имот, придобит през време на брака при условията, посочени по-горе имат семеен характер и не потвърждава ли плащането им презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиването на имота.
Поставен е и като процесуалноправен, по който се твърди, че липсва практика и се нуждае от изясняване въпросът: Дължи ли във въззивното производство ищецът заплащане на разноски за възнаграждение за служебен защитник на ответника, определен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в първата инстанция, след като ответникът веднъж се е явил лично в първоинстанционния съд и не е предприел никакви действия във връзка с представляването си по-нататък в съдебния процес.
Приложено е Р. № 88/8.03.1999 г. по гр. д. № 910/98 г., ВКС, ІІ г. о.
За ответник по касация Л. Т. П. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Надежда С..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, като е приел, че процесният недвижим имот не е семейна имуществена общност, а лична собственост на Л. П., поради което извършеното от него дарение на имота в полза на майка му е действително.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд- В. Т. № 23/25.01.2012 г., постановено по гр. д. № 404/2011 г. по касационна жалба от Е. Ф. И. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Н. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: