1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
гр.София, 20.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3512/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. Ц. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4169 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 13819/ 2015 г., с което, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 40137/ 2014 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма], [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1221/ 03.07.2014 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор база данни” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 7 800 лв.
Жалбоподателката моли обжалването да бъде допуснато по процесуалноправните въпроси допустими ли са свидетелски показания за установяване на съществуването и достоверността на датата на документ, за който законът изисква писмена форма; кои лица спадат към кръга на „третите лица” по смисъла на чл.181 ГПК, за които законът изисква наличието на достоверна дата на частен документ, за да им бъде противопоставен; следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани и относими доказателства и доводите на страните. Повдига също така материалноправния въпрос за необходимостта в акта, с който работодателят прекратява едностранно трудов договор поради липса на качества на работника, да бъдат посочени конкретни факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липсващите качества. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата и моли касационно обжалване да не бъде допускано. Счита, че въпросите свързани с достоверната дата на частен документ нямат отношение към спора, тъй като съдът е допуснал свидетели не за наличието на такава, а за връчването на документа. За неотносим счита и въпросът за задълженията на въззивния съд при обсъждането на доводите и доказателствата, тъй като той е без значение към крайния резултат от спора. Материалноправният въпрос също намира за неотносим, тъй като в конкретния случай работодателят е посочил конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които е извел липсата на качества на жалбоподателката да изпълнява задълженията си.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е изложил собствени фактически и правни съображения, изградени след обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. Приел е за установено, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжността „оператор база данни”. На 03.07.2014 г. година работодателят съставил и връчил на работника две предизвестия, в първото от които заявил, че прекратява трудовото правоотношение от 04.07.2014 г., а във второто посочил конкретни обстоятелства във връзка с извършена проверка на резултатите от работата на ищцата, които показват, че тя не притежава необходимите качества за изпълнение на длъжността. И двете предизвестия са връчени при отказ на ищцата да удостовери получаването им, но тя признава за получаването само на първото от тях. Съдът обсъдил показанията на свидетелите, удостоверили връчването на документите при отказ, и им дал вяра. И тъй като издадената и връчена на 07.07.2014 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата препраща относно липсващите качества към връченото предизвестие, то тя следва да се счита надлежно мотивирана. Посочените в предизвестието обстоятелства, въз основа на които следва извод за липса у ищцата на необходимите качества за изпълнение на длъжността, съдът приел за установени от писмените доказателства, обсъдени в съвкупност с показанията на свидетелите Б. (ръководител отдел „Човешки ресурси” в ответното дружество) и Д. (пряк ръководител на ищцата до момента на уволнението). Като краен резултат съдът стигнал до извод, че уволнението е законно извършено, няма основание за отмяната му, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и за ангажиране на отговорността на работодателя да й заплати обезщетение.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, нито един от поставените от жалбоподателката правни въпроси не е разрешен в обжалваното решение. Процесуалноправните въпроси допустими ли са свидетелски показания за установяване на съществуването и достоверността на датата на документ, за който законът изисква писмена форма и кои лица спадат към кръга на „третите лица” по смисъла на чл.181 ГПК, не са включени в предмета на делото и не са разрешавани от въззивния съд. Правните си изводи тази инстанция е изградила въз основа на разбирането, че предизвестието за прекратяване на трудов договор не се нуждае от достоверна дата, а връчването му при отказ на работника може да се установява със свидетелски показания. Тези изводи са в съответствие с установената практика, а изводи, че достоверна дата може да се установява със свидетелски показания, въззивният съд не е правил. Релевантен за изложените от него мотиви би бил правният въпрос законно ли е уволнението, извършено с предизвестие, което няма достоверна дата, само че такъв въпрос не е поставен, а и по него въззивното решение също съответства на установената практика.
Необуславящ е и процесуалноправният въпрос длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани и относими доказателства и доводите на страните. Не е постановено нещо различно в обжалваното решение, нито съдът фактически се е отклонил от задължението да изгради фактическите си изводи след обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Жалбоподателката всъщност оспорва резултата, до който съдът е достигнал след направения доказателствен анализ, но неговата правилност не може да се контролира в производството по чл.288 ГПК. В това производство се проверяват само правните разрешения на въззивния съд, доколкото касаторът е формулирал надлежно въпрос във връзка с тях и са налице допълнителните основания по т.1, 2 или 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Що се касае до материалноправният въпрос, той е неотносим, защото въззивният съд не е постановил, че за законността на уволнението по чл.328 ал.1 т.5 КТ не е необходимо в акта за прекратяване на трудовия договор да бъдат посочени конкретни факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на качества. Напротив, съдът е посочил, че мотивирането на този акт е условие за законността на уволнението, но от фактическа страна е установил, че към момента на уволнението работодателят е връчил на работника документ, в който изрично и ясно са посочени конкретните обстоятелства, обуславящи извода за липса на качества. Както бе изложено, фактическите констатации на инстанцията по същество не могат да бъдат проверявани в производството по чл.288 ГПК. Щом работодателят е изложил в приложение към уволнителния акт конкретните факти и обстоятелства, при които счита работника за непритежаващ нужните качества, неотносим е въпросът незаконно ли би било уволнението при липса на такова изложение.
По изложените съображения няма основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4169 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 13819/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: