2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
гр. София, 23 декември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3256 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Диском“ ЕООД срещу решение № 1271/21.02.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 15661/2018 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 452489/17.07.2018 г. по гр. дело № 12455/2017 г. на Софийския районен съд (СРС), са уважени, предявените от Д. Ц. Ц. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено поради намаляване обема на работа, със заповед на управителя на дружеството-касатор, връчена на 04.01.2017 г. на ищеца, последният е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „демонстратор“ при ответното дружество и последното е осъдено да плати на ищеца сумата 3 993.60 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението през периода 04.01.2017 г. – 05.07.2017 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
Касационната жалба на „Диском“ ЕООД е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се твърди нищожност, но се излагат оплаквания и доводи единствено за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Д. Ц. Ц. не подал отговор на жалбата.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) уволнителното основание, регламентирано в чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа, и правото на работодателя в този случай да извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, изчерпват ли своята цел с това, да се постигне за вбъдеще изпълняване на по-малката по обем работа с по-малък брой работници, или уволнителното основание дава право на работодателя да уволни работници и с друга цел, а именно – да се повиши качеството на работата, като за вбъдеще по-малката по обем работа се изпълнява с по-качествени работници, които са с по-добра квалификация и работят по-добре, като именно с тази цел уволни работниците, които не изпълняват достатъчно качествено възложената работа и по този начин допринасят за намаляване на нейния обем; и 2) правнорелевантно ли е съкращаването на щата на работодателя към причинната връзка на последвалото уволнение поради намаляване обема на работа. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да постанови обжалваното въззивно решение, градският съд е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, като наред с това е изложил следните правни съображения относно основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ: Това основание е налице при намаляване на производствената програма, на количеството произвеждани стоки и предоставени услуги, при редуциране обема, в който конкретната стопанска дейност на работодателя е осъществявана до този момент. Това обстоятелство води до намаляване необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи задача нейното осъществяване. Новият, по-малък обем на работа, обективно ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което прави излишна част от длъжностите по съответните трудови функции и обективно има за последица прекратяване на част от трудовите договори по излишните длъжности. Работодателят преценява с каква част от цялото предприятие или отделни негови звена да намали персонала, дали ще извърши сливане, изменение, трансформиране или други промени в някои длъжности, съобразно намаления обем на работата. Тази преценка на работодателя е въпрос на целесъобразност, свързана с постигането на по-добра организация на труда и производството, наложена от настъпилия спад в обема на производството в предприятието. Доколкото тази преценка на работодателя не е въпрос на законност, същата не подлежи на съдебен контрол. Законността на уволнението, извършено на това основание, се предпоставя от реално намаляване обема на работата към момента на уволнението. Без значение за уволнението, извършено на това основание, е констатирането на обективния факт на намаляване обема на работа от компетентен орган. Наред с това, следва да се установи, че уволнението е обусловено от настъпилото намаляване обема на работата.
Въззивният съд е установил, че в случая на 30.12.2016 г. е утвърдено ново щатно разписание при работодателя-ответник (сега касатор) – със заповед на управителя му, в която е посочено, че поради намаляване обема на работата се намалява числеността на персонала с една щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност „демонстратор“, както и че следва да се извърши подбор до 03.01.2017 г. Въззивният съд е установил, обаче, че на същата дата, на която е утвърдено новото щатно разписание – 30.12.2016 г., работодателят е назначил нов служител на процесната длъжност „демонстратор“. При така установените обстоятелства по делото, СГС е споделил решаващите изводи на СРС, че не може да се приеме, че намалелият обем на работата, който е установен по делото, е накарал работодателя да осъществява дейността си с по-малко работници – след като четири дни преди уволнението на ищеца е назначен друг служител на неговата длъжност; макар и да е отчетен спад в оборота на магазина, работодателят не е имал необходимост от намаляване на работниците, ангажирани в осъществяване на дейността си, респ. – не е налице причинна връзка между намалелия обем на работата и уволнението на ищеца – назначеният друг служител на длъжността на ищеца четири дни преди уволнението му, опровергава тази причинна връзка. В заключение, въззивният съд е намерил, че не е доказано фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
При така изложените мотиви към обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът твърди нищожност на обжалваното въззивно решение, като излага съображения, че СГС не се произнесъл по всички наведени с въззивната му жалба правни доводи (конкретно – по съображенията му, че уволнението поради намаляване обема на работа няма за цел само намаляване броя на работниците, а също и повишаване качеството на работа, което се инкорпорира в правото на работодателя да уволни служителите, които поради некачествено изпълнение на работата биха допринесли за намаляване на обема ?); както и че въззивният съд не направил свои самостоятелни правни изводи, а преповторил изводите на първоинстанционния съд; като според жалбоподателя, това са толкова съществени пороци на въззивното решение, че го правели нищожно поради липса на мотиви. Съгласно изричните разяснения, дадени в мотивите към т. 18 от тълкувателно решение (ТР) № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, нарушаването на изискването за мотивираност на съдебният акт (включително – липсата на мотиви) не означава липса на решение и може да е основание единствено за неговата отмяна като неправилно – поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но не може да обуслови нищожност или недопустимост на същото. С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 от ГПК – вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение (за които ВКС следи и служебно – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В тази връзка следва да се посочи и че видно от гореизложеното, наред с препращането към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е мотивирал обжалваното въззивно решение и чрез излагане на свои собствени фактически констатации и правни съображения, а от страна на касатора не е формулиран процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК – като общо основание за допускане на касационното обжалване.
Няма основание касационното обжалване да се допусне и по двата материалноправни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, тъй като те не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и са без значение за изхода на правния спор по делото (в този смисъл – също задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от ТР 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Същността на първия от тези материалноправни въпроси не е свързана с приложението на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ (регламентираща правото на уволнение на работодателя при намаляване обема на работа), а с приложението на чл. 329 от КТ (регламентиращ правото на подбор на работодателя при уволнение). В случая въззивният съд не е стигнал до обсъждането на този последващ въпрос, свързан с извършения подбор, и не се е произнесъл по него (както сам жалбоподателят сочи в касационната си жалба), тъй като при установените по делото обстоятелства (че в деня на съкращаването на щата поради намаляването обема на работа и само четири дни преди уволнението на ищеца от процесната длъжност, работодателят е назначил друг работник на същата длъжност), съдът е достигнал до логическия извод, че не е налице причинна връзка между намалелия обем на работата и уволнението на ищеца, което от своя страна изключва наличието на фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Вторият материалноправен въпрос, формулиран от страна касатора, също е без никакво значение за изхода правния спор по делото, както и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика (включително на ВКС), при намаляване на обема на работа се стига и до съкращаване на щата – тези две основания за уволнение не са взаимно изключващи се, но при установените по настоящото дело обстоятелства, извършеното съкращение на щатна бройка за процесната длъжност няма никакво отношение към законосъобразността на уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, след като на същата длъжност, само четири дни преди уволнението му е назначен друг работник, който да осъществява същата трудова функция, нуждата от която очевидно не е отпаднала, въпреки установения по делото намален обем на работата.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1271/21.02.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 15661/2018 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: