1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
гр.София, 28.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3569/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. и на М. С. Г., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 57 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 23/ 2018 г. С него, в обжалваната пред въззивния съд част, е потвърдено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 620/ 2015 г. (поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 807 от 27.12.2017 г.) и по този начин по иска, предявен от Г. Я. С. и Т. Д. С. против касаторите, е обявен за недействителен по отношение на ищците договорът, сключен с нотариален акт № ***, рег.№ ***, н.д.№ 106/ 2011 г. на нотариус рег. № ****, с който С. Д. Д. и Е. Х. Д. продават на [фирма] за сумата 14 800 лв недвижим имот находящ се в [населено място] и представляващ сграда с идентификатор № *****.***.*.** със застроена площ 40 кв.м., на два етажа, с предназначение „Сграда за търговия”, представляваща застроително петно № ** в У. **, кв.** *, която сграда е присъединена към имот с идентификатор № *****.***.*.** и е образуван нов имот с идентификатор № *****.***.*.** със застроена площ от 95 кв.м. с предназначение „Сграда за търговия” заедно с правото на строеж върху имота в частта относно 20/95 идеални части от новообособения недвижим имот с идентификатор № *****.***.*.**, разположен в поземлен имот с идентификатор № *****.***.*.
Касаторите претендират допускане на обжалвания от тях акт до касационен контрол по правни въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: материалноправен въпрос за възможността длъжникът по договор за заем да се освободи от отговорност при наличие на предпоставките по чл.95 ал.1 ЗЗД или когато неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които е отговорен кредитора; процесуалноправни въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи, направени във въззивната жалба и за естеството на нарушението, което допуска, когато препрати към мотивите на първата инстанция, без да отговори на тези доводи; за задължението на въззивния съд да мотивира акта си по същество, като вземе предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за отношенията между страните по делото. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни Г. Я. С. и Т. Д. С. оспорват жалбата. Поддържат, че няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и излагат съображения по неговата правилност.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да уважи иска за обявяване на недействителността на договора между двамата касатори в обем 20/95 ид.ч. от прехвърления с него имот, въззивният съд приел за установено, че те са роднини по права линия първа степен (майка и син). Касаторът С. Д. е осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 106/ 2014 г. на Ямболски окръжен съд да заплати на ищците Г. и Т. С. 24 000 лв главница, законната лихва върху тази сума от 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва 11 588,59 лв и разноски 2 740 лв. Задължението е установено като възникнало от договор за заем, сключен на 10.03.2009 г. На същата дата е съставен нотариален акт, с който И. Д. Д. (брат на заемателя С. Д.) продал на ищцата Т. С. свои собствени недвижими имоти, но тази сделка е обявена за нищожна с влязло в сила решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 875/ 2010 г., в което е прието, че прехвърлянето всъщност обезпечава връщането на взетия от касатора С. Д. заем от Г. и Т. С.. На 22.11.2010 г. между двамата касатори бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на сграда с идентификатор № *****.***.*.** в [населено място], а на 01.12.2010 г. на [фирма] бил отпуснат кредит от 20 500 евро за покупка на този имот, рефинансиране на предходен кредит и други цели. С нотариален акт от 02.03.2011 г. С. Д. и съпругата му (към онзи момент) Е. Д. продали на [фирма] за сумата 14 800 лв недвижим имот находящ се в [населено място] и представляващ сграда с идентификатор № *****.***.*.** със застроена площ 40 кв.м. По инициатива на М. С. сграда с идентификатор № *****.***.*.** била обединена със съседната сграда с идентификатор № *****.***.*.** и бил образуван нов имот – сграда с идентификатор № *****.***.*.**. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че ищците С. се явяват кредитори на ответника Д. по парични вземания, установени със сила на пресъдено нещо. Вземането за главницата е възникнало на 10.03.2009 г. и след възникването му длъжникът Д. е отчуждил свое вещно право възмездно в полза на майка си – ответницата М. С.. Тази сделка уврежда ищците, защото с нея се намалява общото имущество на длъжника, а то служи като общо обезпечение на неговите кредитори. За да бъде обявена увреждащата сделка за недействителна спрямо ищците, третото лице трябва да е знаело за увреждането, като предвид родствената връзка между купувач и продавач, законът презумира увреждането. Съдът обсъдил доводите на [фирма] и представените от нея доказателства за оборване на законната презумпция, но намерил, че обратното доказване не е проведено успешно. Посочил, че във влязлото в сила решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 875/ 2010 г. са били събрани доказателства, че писменият договор за заем е бил съхраняван от М. С. в определен момент, което изключва възможността тя да не е знаела за задълженията на сина си.
При тези дадени от въззивния съд правни разрешения, поставеният в изложението на жалбоподателите материалноправен въпрос не е обуславящ. Инстанцията по същество не е установила от фактическа страна обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод, че кредиторите по договора да заем (ищци в основното производство) са изпаднали в забава по отношение на длъжника С. Д.. Съответно на липсата на такова фактическо установяване съдът не е обсъждал какви биха били последиците от забавата на кредиторите по отношение на предявения иск. Извън посоченото, касаторите не са изложили никакви твърдения в хода на производството, че длъжникът е внесъл дължимите суми по сметка в банка, само в който случай той би се освободил от отговорност.
Процесуалноправните въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от касаторите значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони – за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като по разрешаването на поставените процесуалноправни въпроси има трайно установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна и която е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Според установената практика съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (вж решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираната в него друга практика по същите въпроси).
По тези съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 57 от 28.05.2018 г. по гр.д.№ 23/ 2018 г.
ОСЪЖДА С. Д. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] и М. С. Г., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място],[жк][жилищен адрес] Е.[ЕИК], да заплатят на Г. Я. С., Е. [ЕГН] и Т. Д. С., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица][жилищен адрес] 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: