3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
С., 05,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 907/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №576 от 18.11.2013 г. по гр.д. №1075/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] , чрез пълномощника си – юрк. Ю. И. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, касаторът е посочил, че счита че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е процесуалноправен въпрос – „ Следва ли въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните от значение за спора, когато е направено оплакване във въззивната жалба, че това е от значение за формиране решаващата воля на съда/ основание за допускане на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/”. Страната е посочила, че въпреки изразеното оплакване „ че първоинстанционния съд се произнесъл в противоречие със събраните по делото доказателства”, въззивният съд приел, „ че е налице безспорна между страните фактическа обстановка”. Страната е изброила решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК,с които било прието, че съдът следвало да постанови своето решение въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест факти, като ги обсъди в тяхната съвкупност.Направен е извод, че въз основа на неправилен анализ и обсъждане на събраните по делото факти, съдът бил формирал неправилни фактически изводи довели и до постановяване на порочен съдебен акт. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да се приеме поставеният въпрос за релевантен, тъй като въпросът относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по принцип е значим по всяко дело, то налице е само общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявил никакви доводи свързани с това основание. Приложените решения не съдържат разрешения, от които въззивният съд да се е отклонил.В случая, с оглед данните по делото решаващият състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като е разгледал и направените с въззивната жалба оплаквания в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въз основа на тях е изградил своите фактически и правни констатации и е направил своите изводи довели до обжалвания резултат. В тази връзка липсва противоречие, а такова и конкретно не е посочено между разрешението на поставения въпрос в сравняваните съдебни актове. Правилността на изводите на съда,мотивирали страната, с оглед представеното изложение да посочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и оплакванията за неправилно възприети факти по спора не са относими към основанието за допускане на касационно обжалване, а към правилността на акта т.е. квалифицират се по чл.281 ГПК, поради което са неотносими към производството по чл.288 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №576 от 18.11.2013 г. по гр.д. №1075/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: