О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
гр.София,
09.10.2017г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 658 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба срещу решение от 27.10.2016г. по гр.д. № 332/2016 г. на Апелативен съд – В..
Жалбоподателят М. С. С. действащ чрез законния си представител С. С. М. и чрез процесуалния си представител адв. П. Н. поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и с него даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е разрешаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и 2 ГПК.
Ответникът Б. Н. Р. в писмено становище чрез процесуалания си представител адв. Т. М. поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е признал за установено, че произхода на детето М. е от баща Б. Н. Р. и е постановил името на детето да е М. Б. Н.. За да постанови този резултат, Варненският апелативен съд е приел, че ищецът Б. Н. Р. е живял на съпружески начала със С. С. М. в периода от м. юли 2014 г. до м. май 2015 г., като в деня на сватбеното им тържество последната избягала при родителите си. След научаването за раждането на детето М., ищецът подава заявление за припознаването му, като същото е било оспорено, с оглед на което е заведен и иск по чл. 66, ал. 1 СК. За установяването на произхода от бащата е назначена съдебно-медицинска експертиза. От представено удостоверение от Националната генетична лаборатория при СБАГ [фирма] е установено, че ищецът се е явил на 26.02.2016 г. в 14.00 ч. в горепосоченото заведение за вземане на биологична проба Д. – анализ, поради неявяването на С. М. и детето М. С.. С оглед тези данни е приложена разпоредбата на чл. 161 ГПК и е счетен за доказан фактът, че баща на детето е ищецът Б. Н. Р., доколкото насрещната страна е създала пречки за събирането на допуснатите доказателства след като е била многократно уведомена за последиците от неявяването. Освен това с молби от 23.11.2015 г., 07.02.2015 г. и 04.02.2016 г. майката е признала ищеца за баща на детето, като съдът е преценил тези признания наред с останалите доказателства по делото. С оглед уважаването на иска за произход на детето от М. С. от бащата Б. Р., съдът е разгледал и възможността за служебно произнасяне по мерките за упражняването на родителските права и режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка. Изложил е съображения, че положителният установителен иск по чл. 66, ал. 1 СК, какъвто е разгледаният, се различава от този по чл. 69 СК, поради което следва, че същите се различават и по правните последици, които настъпват при уважаването им. Предвид отсъствието на изрична уредба в разпоредбата на чл. 70 СК и поради оттегленото искане за предоставяне на родителски права съдът е приел, че в процесния случай не следва да се произнася служебно по мерките за упражняването на родителските права.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставя въпрос за задължението на съда да се произнесе по въпроса за упражняването на родителските права и издръжката на непълнолетно дете в производство по установяване произход от бащата. Поддържа се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, като се сочат решение № 103 от 12.10.2016 г. по гр.д. № 1371/2016 г., III г.о. на ВКС. В подкрепа на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се сочи противоречие между обжалваното въззивно решение и решение № 302 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 2206/2012 г. на Апелативен съд – София.
В обжалваното въззивно решение са изложени мотиви за това дали съществува служебно задължение за съда да се произнесе по въпросите за режима на личните отношения между детето и родителите, както и за неговата издръжка. Поради това и поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е предопределил изхода на делото в обжалваната му от жалбоподателката част, но последната не е ангажирала надлежно доказателства в подкрепа на поддържаните от нея допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С посоченото решение на III г.о. на ВКС е разгледан въпросът за значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход, като са изложени съображения за служебното задължение на съда сам да вземе мерки за събирането на необходимите доказателства за установяването на произхода на детето, когато страна по делото за произход е непълнолетно лице. Този въпрос, освен че е различен от поставения в изложението на жалбоподателката, не е и обуславящ за обжалваната от нея част на въззивното решение. Следователно в цитираното решение на касационни съд не се застъпва становище за това дали съдът е длъжен служебно да се произнесе по мерките за упражняването на родителските права и издръжката на детето при предявен и уважен иск по чл. 66, ал. 1 СК.
Не се обосновава надлежно наличието и на претендираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно, че поставеният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата в Република България. В случая, за да обоснове соченото основание за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката сочи две съдебни решения, едно от които е обжалваното въззивно решение в настоящото касационно производство. Съобразно задължителните указания, дадени с т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което и всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Не е налице обаче противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила. За да обоснове, следователно, наличието на противоречиво разрешаване на даден правен въпрос в практиката на съдилищата, касаторът следва два посочи в изложението си и да представи в приложение към него поне две влезли в сила решения на съдилищата, които застъпват противоположни становища по тези въпроси, ведно с доказателства за влизането им в сила. Поради това и съдебното решение, което е предмет на инстанционен контрол, не може да послужи в същото производство като доказателство, установяващо наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същото по аргумент от чл. 296, т. 2 ГПК не е влязло в сила. С оглед тези съображения, касационно обжалване на въззивното съдебно решение не следва да се допусне поради липса на допълнителните основания за това, визирани в разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2016 г. по гр.д. № 332/2016 г. на Апелативен съд – В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1