1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938
София, 09.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори август, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3102 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Д. И. и В. А. И., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ж. Н. от АК-П., против въззивно решение № 25 от 25.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 454/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което като частично е отменено решение № 11 от 06.07.2012 г., постановено по гр.д. № 31/2010 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлено искането, предявено от К.-на основание чл. 28 ЗОПДИППД против Е. Д. И. и В. А. И., и е постановено отнемане в полза на държавата на описаните пари, леки автомобили и дружествени дялове, на основание чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10 ЗОПДИППД. В. решение в частта му, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане по касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените от касаторите правни въпроси са: 1. какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност, необходимо ли е да се търси причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност и как следва същата да се преценява, както и нуждае е ли се от обосновка наличието на такава връзка, както в искането, така и в съдебното решение; 2. замества ли по силата на закона неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото от основателно предположение за връзка на придобито имущество с престъпна дейност и следва ли да има обосновано предположение за престъпната дейност и придобиване на имуществото единствено поради неустановен законен източник; 3. как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето и подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди периода на престъпната дейност; 4. по какъв начин се изчислява придобивната стойност на имуществото по § 1 ЗОПДИППД и какъв е критерия, по който се определя стойността на имуществото, за отнемането на което е предявен иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, за които правни въпроси твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС; 5. коя стойност е от значение при установяването на законния източник на имущество и в частност при определяне на съотношението между приходи и разходи – придобивната стойност или пазарната стойност, за който твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 6. обективен критерий ли е за размера на придобитото имущество минималната работна заплата и следва ли да се използва критерият минимална работна заплата при оценката на имуществото, предмет на мотивираното искане, без в закона да е въведен такъв критерий, за който твърди, че се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 7. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличността на претендираните суми в имуществото на ответника, за който твърди, че се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 8. подлежи ли на отнемане имуществото, придобито в режим на СИО между осъденото лице и неговия съпруг, ако в съдебното производство не бъде установена липсата на принос, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС; 9. какво е разпределението на доказателствената тежест в досъдебното и съдебното производство с оглед презумпцията по чл. 17, ал. 5 ЗОПДИППД и кой в съдебното производство следва да установи наличието на основателно предположение по чл. 4, ал. 1, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицата, за който твърди, че се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Позовава се и представя съдебна практика: решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 70 от 04.07.2012 г. по гр.д. № 704/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1462/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 160 от 01.06.2012 г. по гр.д. № 787/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 388 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 248/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 750 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 952/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 66 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 863/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 56 от 28.05.2012 г. по гр.д. № 1601/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 463 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 463/2010г. на ВКС, ІІІ г.о, решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 188 от 14.03.2012 г. по гр.д. № 113/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК, както и пет въззивни решения, които не съставляват съдебна практика по см. на т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като липсват данни, че са влезли в сила.
Ответникът по касационната жалба /К.//бивша /К./ [населено място], чрез процесуалния си представител старши инспектор в ТД на К. – Л. П. П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради липсата на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за нейната неоснователност по същество.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – иск по чл. 28 ЗОПДИППД , с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 ЗОПДИППД на К. [населено място] против Е. Д. И. и В. А. И., за отнемане в полза на държавата на два леки автомобила, стойността на дялове и вноска в три търговски дружества, на обща стойност 9 000 лв., парични суми, на основание чл. 10, вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД, представляващи стойността на отчуждени пет недвижими имота през проверявания период, както и парични суми от банковите сметки на ответниците, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 3, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 10 ЗОПДИППД, за отнемане на имуществото от ответниците – физически лица. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на Е. Д. И. за престъпление по чл. 255, ал. 1, вр. с чл. 26 НК, попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД, процесното имущество е на значителна стойност, не е установен принос на другия съпруг на придобитото имущество в СИО, отчуждено от съпрузите, поради което са налице предпоставките на чл. 10 от закона за отнемането на неговата стойност, както и че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на Е. И., поради неустановен законен източник за това придобиване. В тази връзка съдът е приел от данните по делото, в т.ч. и изслушаните специализирани експертизи, че приходите на ответника И. през проверявания период възлизат на 434 440,97 лв./2328,61 М./, а разходите – на 578 653,96 лв./4234,35 М./, т.е. налице е отрицателна разлика от 144 212,99 лв./1906 М./.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая поставените правни въпроси по т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 9 от изложението, посочени по-горе, са от значение за изхода на спора, но същите са решени от въззивния съд в съответствие с постановената задължителна съдебна практика с решения на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК, част от които са посочени и от касаторите, а именно – решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр.д. № 697/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 471 от 06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 323 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1135/2010 г. , ІІІ г.о., решение № 255 от 02.11.2012 г. по гр.д. № 1268/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. Съгласно приетото в тях, разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по ЗОПДИППД трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда, или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК от гражданския съд, който разглежда спора по чл. 28 ЗОПДИППД. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Прието е, че стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му, като дали стойността е значителна по см. на §1, т. 2 ЗОПДИППД се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, за доказване на което са допустими всички доказателствени средства, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. Стойността на имуществото за проверявания период по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 ЗОПДИППД, е обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето. Критерият по § 1 от закона се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло, стойността е сборна, но е реалната пазарна цена към момента на придобиване на процесния актив. В. със закона критерий за „значителна стойност” на имуществото сочи на величина извън волята на страните по прехвърлителните сделки и извън съдържанието на нотариалните актове във връзка с придобивната цена като съществен елемент на договора, предмет на официално удостоверени волеизявления на частни лица. Стойността на имуществото като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина – тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната по арг. на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. В случая минималната работна заплата не е универсален критерий, тя се използва за критерий за изследване на имуществото и доходите на ответника, когато това е подходящо с оглед особеностите на случая. Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи на проверяваното лице при отчитане на инфлационните процеси в страната. По въпроса подлежи ли отнемане по реда на ЗОПДИППД имущество, придобито преди датата на извършеното престъпление е даден отговор, че съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД се фиксира началото на исковия период от датата на придобиване на имуществото, без да се обвързва този момент с датата или периода на извършване на престъпленията по чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона, като единственото ограничение на правата на държавата за отнемане на имуществото е изтичане на 25-годишна давност от придобиване на имуществото. По въпроса предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличността на претендираните суми в имуществото на ответника не е налице противоречива съдебна практика, а задължителна такава – решение № 181 от 26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която с разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД е регламентиран сложен фактически състав, при наличие на който за държавата чрез К. се поражда право да предяви пред граждански съд претенция за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Искът с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД е за реално отнемане на налични към момента на предявяване на иска в патримониума на ответника облаги от извършени престъпления. В случай, че този иск не може да бъде уважен, поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД следва да се претендира действителната стойност на имуществото, съответстваща на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка и без значение е обстоятелството за наличността на претендираните суми в имуществото на ответника, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. Въпросът по т. 8 – подлежи ли на отнемане имуществото, придобито в режим на СИО между осъденото лице и неговия съпруг, ако в съдебното производство не бъде установена липсата на принос, е некоректно поставен, тъй като въззивният съд е приел, че в случая презумпцията за принос на съпругата в придобитото и отчуждено имущество в режим на СИО е оборена, предвид доказателствата по делото. В заключение, по поставените правни въпроси не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Следва да се подчертае, че твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяваща се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбите – К. [населено място], следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 25.01.2013 г., постановено по в.гр.д. № 454/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 1064 от 01.03.2013 г. на Е. Д. И. и В. А. И., и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА Е. Д. И. и В. А. И., и двамата от [населено място], да заплатят на К., [населено място], направените разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: