2
определение по гр.д.№ 510 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 14.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 510 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. К. срещу решение № 3 от 08.02.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 988 от 2010 г., с което е оставено в сила решение № 5531 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 2 от 2010 г. на Благоевградския районен съд за отхвърляне на предявения от В. Л. К. срещу Евангелия В. Д. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификационен № 04279.614.8.1.1. с предназначение –жилище, построен в сграда, намираща се в поземлен имот с идентификационен № 04279.614.8 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1.
В касационната жалба се твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съпроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и посочена от касатора незадължителна практика на съдилищата /решение № 175 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 6400 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 33 от 22.04.2009 г. по гр.д.№ 51 от 2009 г. на ОС- Разград, решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д.№ 2229 от 1995 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 13 от 04.02.2008 г. по гр.д.№ 2430 от 2007 г. на РС-Пловдив, решение № 274 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 6369 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 88 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 6380 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 1209 от 26.01.2009 г. по гр.д.№ 5263 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и решение от 14.11.2007 г. по гр.д.№ 345 от 2006 г. на ОС-София/ по следните въпроси: 1. Дали представените по настоящото дело доказателства са достатъчни, за да установят извънсемейния произход на средствата, с които е придобит имот по време на брака и да оборят презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл.19, ал.3 от СК /отм./, 2. Какви доказателствени средства са допустими за доказване на трасформацията на лични средства и чия е доказателствената тежест и 3. Неистински документ ли е разписка за получаване на продажна цена на имот, която не е подписана от представляващия юридическото лице, което е получило тази сума. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 14.04.2011 г. ответницата Евангелия В. Д. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на иска за делба, въззивният съд е приел, че делбеният имот е лична собственост на Евангелия Д., въпреки че е придобит по време на брака й с В. К., тъй като продажната цена на този имот е заплатена със средства дарени на Д. от нейната майка. За да достигне до този извод съдът е обсъдил събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства- разписки за плащане на продажната цена и съдебно-счетоводна експертиза.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика:
1. По въпроса какви доказателствени средства са допустими за доказване на трасформацията на лични средства и чия е доказателствената тежест за доказване на трансформацията на лични средства в решение № 175 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 6400 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 33 от 22.04.2009 г. по гр.д.№ 51 от 2009 г. на ОС- Разград, решение № 1279 от 16.05.1996 г. по гр.д.№ 2229 от 1995 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 13 от 04.02.2008 г. по гр.д.№ 2430 от 2007 г. на РС-Пловдив, решение № 274 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 6369 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 88 от 11.02.2009 г. по гр.д.№ 6380 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о., както и в задължителната практика на ВКС /например решение № 94 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 1258 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ е прието, че в тежест на съпруга, който е направил възражението за пълна или частична трансформация на лични средства при закупуване на недвижим имот по време на брака, е доказването на това възражение; че допустими доказателства за доказване на това възражение са и гласните доказателства, но съдът следва да ги цени при условията на чл.136 от ГПК /отм./ и че влагането на лични средства в закупуването на имота следва да бъде доказано по категоричен начин. В обжалванато решение по същество е прието същото- че в тежест на ответницата Евангелия Д. е било да докаже възражението си за пълна трансформация и това възражение е прието за доказано по категоричен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства /не само свидетелски показания, но и писмени доказателства- нотариален акт, разписки за плащане на продажната цена на имота от майката на ответницата и съдебно-счетоводна експертиза/.
2. По въпроса неистински документ ли е разписка за получаване на продажна цена на имот, която не е подписана от представляващия юридическото лице, което е получило тази сума, няма произнасяне в посочените от касатора решения: решение № 1209 от 26.01.2009 г. по гр.д.№ 5263 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и решение от 14.11.2007 г. по гр.д.№ 345 от 2006 г. на ОС-София. В тези две решения е разгледан въпросът какъв документ е разписката за заплащане на суми /частен или официален/ и каква доказателствена стойност има такава разписка. Приетото от въззивния съд в обжалваното решение не противоречи на приетото в горепосочените решения и на константната практика на съдилищата- в съответствие със съдебната практика въззивният съд, макар и не изрично, е приел, че разписките от 30.09.2005 г., от 28.10.2005 г. и от 18.04.2006 г. за заплащане на цената на процесния имот от майката на ответницата са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с доказателствена сила за удостоверените с тях изгодни за издателя им факти, но е приел за доказано обстоятелството, че цената на процесния апартамент е платена от майката на ответницата въз основа на съвкупната преценка на останалите събрани по делото доказателства- заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отбелязаното в нотариалния акт № 31 от 05.12.2007 г. и свидетелските показания, включително и показанията на Е. Д.- управител на дружеството, посочено в разписките като ЮЛ, което е получило тези суми.
3. Въпросът дали представените по конкретното дело доказателства са достатъчни, за да установят извънсемейния произход на средствата, с които е придобит имот по време на брака и да оборят презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл.19, ал.3 от СК /отм./ не е въпрос, касаещ тълкуването и прилагането на правна норма, поради което този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е свързан с преценката на събраните по делото конкретни доказателства, каквато преценка ВКС не е компетентен да прави в производството по чл.288 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато по приложимият към конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос няма правна уредба, поради което се налага тълкуването на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към конкретия правен спор правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато по тази правна норма няма практика на ВКС или съществуващата такава се нуждае от коригиране поради настъпили промени в законодателството или в обществените отношения /в този смисъл е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС/. В настоящия случай по посочените от касатора правни въпроси има съдебна практика /включително и посочените от самия касатор решения на съдилищата/, която е съобразена от съда в обжалваното решение и от постановяването на тази съдебна практика не са настъпили промени в законодателството или в обществените отношения, които да налагат нейната промяна.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на В. Л. К. срещу решение № 3 от 08.02.2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 988 от 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.