3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№939
[населено място], 14.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на дванадесети декември ,през две хиляди и шестнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1487/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на ЕТ „В. П – П. „ / в несъстоятелност / – К. П. И., против решение № 22 по гр.д.№ 682 / 2015 год. на Пловдивски апелативен съд, поправено с реш. № 128 / 15.04.2016 год., с което е потвърдено решение № 450 по т.д.№ 115/2014 год. на Окръжен съд – Смолян .С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от синдика , в пасивно субективно съединение против ЕТ „ В. П – П. „ / в несъстоятелност / и [фирма], иск по чл.135 ЗЗД вр.с чл.649 ал.1 ТЗ,за обявяване недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността сключената между ответниците сделка по покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт от 06.10.2011 год. , както и на основание чл.34 ЗЗД – за осъждане втория ответник да върне имота в масата на несъстоятелността. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение, предвид постановяването му в противоречие с материалния закон.Последното страната извежда от несъобразяване от съда обстоятелството, че не е доказано реално плащане на договорената по сделката цена , както и че самата договорена цена е значително занижена спрямо данъчната оценка на имота – все в аспект на преценка за „увреждащ „ характер на сделката. Оспорва и правилността на изводите на въззивния съд , че атакуваната сделка не е нищожна , като привидна, макар същите да са наведени при липса на разгледан от първоинстанционния съд самостоятелен иск за нищожност на сделката , на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Постъпил е отговор на касационната жалба от [фирма] с която същата се оспорва,както и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.135 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ, въззивният съд е приел, че не се установява увреждащ характер на атакуваната сделка, както и знание на купувача за увреждане кредиторите на несъстоятелността на търговеца – продавач, към момента на сключването й. Съдът е отрекъл простото намаляване на имуществото на продавача да е релевантно за преценката за „увреждащ „ характер на сделката, както и че не обосновава такъв извод обстоятелството, че договорената продажна цена е значително занижена спрямо данъчната оценка на имота, доколкото съобразима би била действителната пазарна цена на имота към момента на сключването й, а такава не е доказана. Съдът е обосновал извод, че извършването на сделката извън и преди началото на „подозрителния период„ ,с начален момент приетата дата на неплатежоспособност,на самостоятелно основание изключва основателността на иска.Приел е,очевидно в евентуалност, предвид отричане наличието на „увреждане„, че не е доказано знание на купувача за увреждането на кредиторите, като презумпцията на чл.649 ал.4 ТЗ вр. с чл.135 ал.2 ЗЗД , в случая не е приложима, тъй като страните по сделката не са „ свързани лица „ по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ.
В изложението по чл.280 ал.1 ТЗ, касаторът формулира следния въпрос : Може ли да се приеме,че е налице увреждане на кредиторите , по смисъла на чл.135 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ,когато отчуждителят на актива е несъстоятелен търговец, а продажната цена заплатена от купувача е по-ниска от данъчната оценка? Въпросът е обосноваван с формалното цитиране разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с решение № 120 по т.д.№ 19/2015 год. на Великотърновски апелативен съд и решение № 323 по т.д.№ 179/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Въпросът покрива общият селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на този въпрос е предпоставил част от решаващите мотиви на въззивното решение.Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради непосочена задължителна за въззивния съд съдебна практика,разрешението в която да е в противоречие с възприетото от въззивния съд, както и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като приложените решения – казуална съдебна практика – не са доказано влезли в сила, както и не са постановени по искове с правно основание чл.135 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ.Последното е достатъчно , за да се приеме,че липсва идентичност в обстоятелствата, предпоставящи отговор на поставения правен въпрос, съобразно указанията в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснована и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съобразно указанията в т.4 на същото ТР. Касаторът не е посочил създадена по приложението на чл.135 ЗЗД вр. с чл.649 ал.1 ТЗ противоречива съдебна практика , относно подлежащите на изследване обстоятелства, досежно преценката за „увреждащ характер„ на атакувани с иска действие или сделка, с въвеждане на специфика / извън уредената изрично такава в чл.649 ТЗ /, спрямо създадената по приложението на чл.135 ЗЗД задължителна съдебна практика ,според която достатъчно за увреждащ характер на сделката е и създаването на затруднение за кредитора при удовлетворяване на вземането му / така реш.№ 639 по гр.д.№ 754/2009 год. на ІV г.о. на ВКС и др./.Такова затруднение всякога се предполага при заменяне на материален актив / секвестируемо имущество / с паричен . Действително, решаващият извод на въззивният съд не е съобразен с така създадената задължителна съдебна практика,доколкото същият е счел за релевантно да преценява съотношението на насрещните престации,но само спрямо действителната пазарна стойност на имота – отделно недоказана , а не спрямо данъчната му оценка.Противоречието,обаче, предполага обосноваване от касатора на допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,което не е сторил.Отговор на въпроса, обаче, в различен от възприетия от въззивния съд смисъл, както се посочи по-горе, не би обусловил различен правен резултат досежно извода за наличие на „увреждане„, още повече че не е доказан,според съда, и субективния признак от състава на чл.135 ЗЗДС – знание за увреждането от страна на купувача, макар този му извод да е напълно необоснован с посочване на обстоятелствата, по отношение на които е необходимо да се преценява знанието на купувача,но които очевидно следва да са различни от съдържанието и последиците на самата сключвана сделка, достатъчна по съдържанието си , за да се приеме „увреждане „. Правен въпрос по този субективен признак за приемане на относителна недействителност по реда на чл.135 ЗЗД, касаторът също не е формулирал,а само кумулативното му установяване, ведно с увреждането, би предпоставило различен правен резултат по спора.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 по гр.д.№ 682/2015 год., поправено с реш.№ 128/15.04.2016 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :