4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
С., 25.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 869/ 2011 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба № 139/7.І.2011 г., подадена от А. А. Ч., Г. Х. М. – двамата от [населено място], Ю. С. П. – от [населено място], обл. Г., Д. М. Б. и Б. М. Б. – двамата от [населено място] срещу Определение № 1975 от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 1712/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 4.Х.2010 г. по гр.д. № 2919/ 2009 г. на СГС, с което е върната исковата молба поради невнасяне на държавна такса. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателите искат определе – нието да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като се освободят от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 5 б. ”е” ЗДТ. В Изложение за допустимост жалбоподателите сочат решените съществени правни въпроси: приложима ли е нормата на чл. 5 б. ”е” ЗДТ при действащите разпоредби на ГПК – чл. 83 ГПК, необходимо ли е изобретенията да са защитени с патент, за да могат изобретателите да се ползват от разпоредбата на чл. 5 б. ”е” ЗДТ, като се има предвид, че в периода на производството по издаването на патент текат давностни срокове, каква е правната квалификация на предявения иск в светлината на нормата на чл. 5 б.”е” ЗДТ, по които поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържат, че по въпроса за освобождаване от внасяне на държавна такса, са налице различни произнасяния в рамките на едно и също производство, както и че обжалваното определение противоречи на Опр. от 10.VІ.2003 г. по ч.гр.д.№ 1344/2003 г. на САС и че по гр.д.№ 1138/2007 г. на СГС ищецът е освободен от такси – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество частната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по – нататъшното развитие на делото, както и че цената на исковете не е до 10 000 лв., съгласно чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
След като СГС с Определение от 10.V.2010 г. по гр.д.№ 2919/2009 г. е указал на ищците да внесат държавна такса: 4% върху сумата 538 000 лв. – иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, 4 % върху сумата 103 250 лв. – иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и 4% върху сумата 25 000 лв. – частично предявен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД и не е уважил искането, съдържащо се в Молбата от 17.V.2010 г. за прилагане на чл. 5 б. ”е” ЗДТ, с Определение от 4.Х.2010 г. по гр.д.№ 2919/2009 г. е върнал исковата молба, потвърдено от въззивния съд с Определение №1975/ 13.ХІІ. 2010 г. по ч.гр.д. № 1712/2010 г. на САС.
С това определение, което сега се обжалва с частна касационна жалба, е прието, че предявените искове не са за възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение. Съдът е съобразил изложените от ищците обстоятелства, на които основават претенциите си: че на 1.ХІ.2005 г. с ответника са сключили договор на основание чл. 13 и чл. 15 ЗП, с който уреждат отношенията си относно правото на заявяване и получаване на патент, собствеността, възнагражденията и други права и задължения, свързани със създадено от ищците изобретение с наименование ”съоръжение за обеззаразяване на питейни води с хипохлорид и други разтвори”. Че в изпълнение на договора е подготвена и подадена заявка за патент пред ПВ, но ответникът не е изпълнил задължението да плати държавните такси за патентоването, което ищците сторили, а ПВ отказало да прехвърли правото на заявяване поради липса на документ в този смисъл. Че поради неизпълнение от ответника и на други договорни задължения, загубили правото на международна заявка и закрила на изобретението, а получили съгласие от трети лица за сключване на лицензионни договори по повод изобретението, но ответникът отказал да участва в преговорите и да сключи договор. Съдът въз основа на изложеното е приел, че ищците претендират дължими възнаграждения по договора от 1.ХІ.2005 г., обезщетения и неустойки съгласно чл. 3, чл. 4 и чл. 30 – чл. 33 от договора, вреди, изразяващи се в “платените и платими занапред” от тях държавни такси към ПВ и други разходи, както и пропуснати ползи, изразяващи се в “актуализирания размер на неполучените възнаграж – дения” по договора, които биха получили “по провалените от ответника лицензионни договори”. Съдът е заключил, че не се касае за искове за възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение, тъй като ищците поддържат, че изобретението не е регистрирано, поради което нямат права върху него. Затова е приел, че неоснователно искат да бъдат освободени от държавна такса на основание чл. 5 б. ”е” ЗДТ.
С оглед изложеното въпросите, съдържащи се в частната касационна жалба, не са релевантни за делото – както и да се реши въпросът прилага ли се разпоредбата на чл. 5 б.”е” ЗДТ след влизане в сила на ГПК (Д.в. бр.59/2007 г.), това няма отношение към въпроса за дължимостта от ищците на държавната такса, тъй като предявените искове не са за възнаграждения, произтичащи от права върху изобретение и разпоредбата на чл. 5 б. ”е” ЗДТ, на която се позовават ищците за освобождаване от държавна такса, не намира приложение. Неоснователен е доводът им, че исковете са предявени за заплащане на възнаграждение, произтичащо от права върху изобретение, тъй като признават, че изобретението не е патентовано по вина на ответника, затова не се ползува с патентна закрила. Предявените искове са за обезщетения за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на задължения по договора от 1.ХІ.2005 год., свързани със заявяването и получаването на патент, поемане на разноски по патентоването и пропуснати възможности за сключване на лицензионни договори, които претенции не могат да бъдат квалифицирани като искове за нарушение на патентни права по смисъла на чл. 28 във вр. с чл. 19 и чл. 27 ЗПРПМ, поради което ищците дължат на общо основание държавна такса съгласно разпоредбите на ГПК и Тарифата за държавните такси, приета с ПМС № 38/2008 год.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговската колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1975 от 13.ХІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 1712/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: