О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
гр.София, 27.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №201 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от П. на Р. Б. и от А.п. – С. срещу решение от 16.11.2010г., постановено по гр.д.№639/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.06.2010г. по гр.д.№1081/2009г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от И. Я. Я. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ за сумата 25 000лв., ведно със законната лихва от 24.09.2009г.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд в обжалваната част на решението е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на И. Я. Я. на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ сумата 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, за което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2009г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите П на Р. Б. и А. п.-С., участващ по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че разпоредбата е приложена без да са обсъдени всички относими доказателства и че поставения правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в нарушение на трайно установената практика при определяне размера на неимуществени вреди от непозволено увреждане, включително и представената съдебна практика.
По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По исковете по чл.2 от ЗОДОВ прокуратурата не дължи държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.11.2010г., постановено по гр.д.№639/2010г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, по обща касационна жалба на Прокуратура на Република България и Апелативна прокуратура – София.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: