О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 939
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 598/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. М. Т. чрез адв. Ю гр. Д. срещу решение №415, том V, стр.4246/17.10.2008 год. постановено по гр.д. №434/2008 год. на Добричкия окръжен съд.
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
По делото е представено изложение на основанията за допустимост по чл. 280,ал.3,т.1 ГПК, обективирано в молба вх. №5458/15.12.2008 год. За обосноваване тезата по изложението, с молба вх. №840/24.02.2009 год. са представени съдебни решения.
Ответникът по касация „Обреден дом „Е. гр. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба в писмено възражение по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
За да отхвърли предявените от ищцата касатор искове по чл. 344,ал.1,2 и 3 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовия й договор с работодателя „Обреден дом” Е. гр. Д. е извършено в съответствие със закона. В тази връзка съдът е приел, че за законосъобразността на уволнението по чл. 328,ал.1,т.6 КТ е необходимо към момента на уволнението да са налице промени в образователните изисквания за съответната длъжност и изпълняващия същата да не отговаря за тях. Приел е ,че причините, поради които са извършени промени на изискванията за заемане на длъжността са въпрос на целесъобразност, преценяват се от работодателя и не подлежат на съдебен контрол. С оглед на това не е обсъдил доводите на ищцата и обясненията на управителя на ответното дружеството относно наличието или липсата на такива причини.
Като условие за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл.280,ал.1 ГПК изисква с обжалваното решение съдът да се произнесъл по материалноправен и /или процесуалноправен въпрос, който по смисъла на закона следва да е от принципен основополагащ характер и който да е решен в контекста на конкретния правен спор. В случая касаторът е формулирал следния / по смисъла на цитираната законова разпоредба / материално правен въпрос: „Разпоредбата на чл. 328,ал.1,т.6 КТ следва да намери обективно , а не формално решение в трайната съдебна практика относно разграничаването на субективното право от страна на работодателя от една страна и от друга страна – налице ли са обективно настъпили промени в професионалните и образователни изисквания за съответната работа , предхождащи прекратяването на трудовото правоотношение на това основание поради обективни , а не субективни причини” т.е. да не се превръща нормата на чл. 328,ал.1,т.6 КТ в защитена територия на недобросъвестния работодател и възможност за безконтролна саморазправа с неудобния работник на това „избирателно основание”. Касаторът счита, че така формулирания въпрос е съществен материалноправен въпрос , който е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото / основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 КТ.
Под „точно прилагане на закона „ следва да се разбира неговото еднообразно тълкуване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да е налице основанието за допустимост на обжалването във втората хипотеза на чл. 280,ал.3,т.1 ГПК / материалноправния или процесуалния въпрос да е от значение за развитието на правото/ би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, което би наложило тълкуването на закона, за да се постигне отстраняване на съществуващи непълноти или неясноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстването на правоприлагането. Предвид представената съдебна практика Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. счита, че с направеното изложение касаторът обосновава основанието за допустимост по чл. 280,ал.1, т.3,, предл.1-во и касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд следва да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №415, том. V, стр. 4246/17.10.2008 год. по гр.д. №434/2008 год. на Добричкия окръжен съд по касационна жалба на Н. М. Т. от гр. Д..
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: