Определение №94 от 10.2.2012 по гр. дело №57/57 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

гр. София, 10.02.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 57 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], против решение №1300/09.11.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 1377/2011 г. от Окръжен съд – Варна.
Ответниците по касационната жалба Ж. Т. З. и С. Б. Я. оспорват касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По предявения положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съдът е счел същия за основателен. за да достигне до този извод, съдът е приел, че имотът не е бил държавна или общинска собственост. Съставеният акт за общинска собственост през 2009 година не създава права на собственост, а е годен единствено да ги констатира, поради което и с оглед липсата на други доказателства, представени от ответника по делото – [община], съдът е приел, че липсват доказателства имотът да е бил общинска или държавна собственост. След като имотът не е подлежал на реституция, тъй като по делото липсват данни същия да е бил одържавяван или неправомерно отнет, не е бил общинска или държавна собственост, а през целия сочен от ищците период от 1984 г. до предявяването на иска е бил владян от тях, съдът е приел, че е придобит от ищците на основание давностно владение, а разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ и чл.86 от ЗС не се прилагат в настоящия случай, а с отмяната на гл.ІІ от ЗСГ през 1990 г. и изтеклата от този момент 10-годишна давност, е довела съда да извод за основателност на предявения иск.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е противоречиво разрешаван от съдилищата – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочения правен въпрос е относно „възможността да се придобие по давност недвижим имот, общинска собственост, с оглед разпоредбите на чл.86 от ЗС и пар.1 от ЗД на ЗС”. Този правен въпрос е неотносим към настоящия спор, доколкото съдът е приел, че имотът никога не е бил общинска собственост и по отношение на придобиването му на основание осъществено давностно владение не следва да се прилагат ограниченията, предвидени в ЗС и цитирани от касатора. Съдът не приел, че имот, общинска собственост може да се придобие по давност, за да се констатира соченото противоречие с представените съдебни решения, поради и което не е налице соченото противоречие.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № 153787/17.01.2012 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1300/09.11.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 1377/2011 г. от Окръжен съд – Варна.
Осъжда [община] да заплати на Ж. Т. З. и С. Б. Я. и двамата от [населено място], [улица] сумата 500 лева, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top