О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 02.02. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 514 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от В. Н. К., Н. Х. К. и Е. Х. К. , чрез адвокат С. Д., с вх.№2015 от 15.03.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу Решение №191 от 07.02.2011 год. по гр.д.№815/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ срещу [фирма] [населено място] за касаторката В. К. за сумата над 26 000 лв. до пълния размер, уважен от първоинстанционния съд в размер на 150 000 лв., и за останалите касаторите за сумата над 20 000 лв. до пълния размер от 150 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния наследодател Х. К., съпруг на първата касаторка и баща на останалите, настъпила от ПТП, виновно причинено от водач, чиято кола е била застрахована при ответника по застраховка”гражданска отговорност”. Софийският апелативен съд е намалил както общия размер на дължимото обезщетение, така също е приложил и нормата на чл.51, ал.2, ЗЗД, като е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 80% към този на виновния водач от 20%.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Навеждат довод за нарушение на чл.119, ал.4 ЗДвП, защото неправилно съдът не е отчел предимството на пострадалия пешеходец пред завиващия на дясно автомобил на водача, виновен за настъпването на ПТП. Позовава се и на допуснати от водача нарушения на чл.35, ал.1 и чл.113, ал.1 ЗДвП, които обуславят неговата изключителна вина за настъпването на процесното ПТП. Подържат основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол- основното- формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Касаторите, чрез защитата си въобще не са посочили такива въпроси, поради което не е налице общото основание за селектиране на касационната жалба. Сочената за неправилно приета фактическа обстановка относно вида на кръстовището, на което е настъпило процесното ПТП, както и кредитирането на конкретните доказателства, не представляват правен въпрос, обусловил правните изводи на решаващия съд, а засяга конкретното установяване на фактите и обстоятелствата по делото.
Не представлява значими за изхода на делото правен въпрос и посоченото от касаторите необсъждане от въззивния съд на всичките събрани по делото доказателства, както и твърдяното неправилно приложение на закона. В изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторите буквалното са прекопирани сочените от тях основания за неправилност на обжалваното решение, чрез което е допуснато смесване на основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК с тези за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не представляват същевременно и основания за селектиране на касационната жалба. По твърдяната неправилност на обжалваното решение ВКС може да се произнесе, само ако касационната жалба бъде допусната до касационен контрол.
Не посочването на общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно само по себе си, за да се откаже допускане на обжалваното решение до касационен контрол. След като не са формулиран правните въпроси, обусловили правните изводи на съда, не може да се провери кои правни въпроси са разрешени с обжалваното решение в противоречие с практиката на съдилищата. Допълнително подържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2, ГПК не е налице и защото приложените от касаторите съдебни решения на Софийския апелативен съд и Софийския градски съд няма данни да са станали окончателни, поради което не доказват противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010 ОСГКТК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №191 от 07.02.2011 год. по гр.д.№815/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Н. К., Н. Х. К. и Е. Х. К., при условие на субективно съединяване искове с правно основание чл.226 КЗ срещу [фирма] [населено място] за първата ищца за сумата над 26 000 лв. до пълния размер от 150 000 лв., а за останалите ищци – за сумата над 20 000 лв. до пълния размер от 150 000 лв.
В останалата част, решението като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: