О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 10.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 54/2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. К. К.-Й. от[населено място], чрез адв. Й. Д., против определението от 13.10.2010 год. по ч. гр. д. № 2381/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение предходната й частна жалба против определението от 4.02.2010 год. по гр. д. № 149/2007 год. на П. районен съд. С него е върната исковата молба на настоящата жалбоподателка, на основание чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./, за делба на недвижими имоти и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение, иска неговата отмяна и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждането му.
Ответниците не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите на касаторката, приема следното:
За да остави без уважение жалбата против прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд приел, че жалбоподателката не е изпълнила дадените й от съда на 8.10.2009 год. указания за представяне на актуално удостоверение за наследници на общия на страните наследодател Х. Т. Т., починал през 1950 год. Това указание е обусловено от данните по делото за издадени две удостоверения за наследници, с различно съдържание, и с оглед служебното задължение на съда да следи за участието в делбата на всички участници в съсобствеността и за тяхното конституиране в делбеното производство. В определения от съда срок, изтекъл на 22.10.2009 год., указанието не е изпълнено от ищцата, сега жалбоподател, поради което и на основание чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./ правилно исковата молба е върната и производството по делото прекратено.
С оглед съдържанието на изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение следва да се приеме, че релевираното такова е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, така както се сочи и от касаторката. Поддържа се, че липсата на доказателство или непредставянето му не е основание за оставяне без движение на исковата молба, а е въпрос по същество на спора, поради което и произнасянето по процесуалноправния въпрос за редовността на исковата молба има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поддържаното от жалбоподателката основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че указанието за представяне на актуално удостоверение за наследници на общия наследодател, определящо и страните в делбеното производство, не е изпълнено в срок, поради което и обуславя връщане на исковата молба. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване следва да се посочи правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи.
Липсва такъв формулиран в изложението въпрос – материалноправен или процесуалноправен, по който съдът да се е произнесъл като включен в предмета на спора и който да е обусловил изхода на делото. Оплакването на касаторката за неправилно процедиране на съда всъщност представлява касационно основание по същество на жалбата, което не може да се обсъжда в настоящето производство, което има за предмет проверка наличие на основание за допускане на касацията.
Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда соченото основание за значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, за което съображения не са и изложени, съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2794 от 13.10.2010 год. по ч. гр. д. № 2381/2010 год. на П. окръжен съд по подадената от М. К. К. – Й., чрез адв. Й.Д., частна касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: