5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София,12.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3120 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№18152/18.06.2018 г. на „Енерго – Про Продажби” АД – [населено място], представлявано от адв.Н.Банков, срещу въззивно решение № 831/11.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 311/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 27/04.01.2018 г. по гр. д. № 12481/2017 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Х. Ж. Г. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата 10 850.69 лева, представляваща стойността на начислена за периода 23.12.2015 г. – 22.10.2016 г. електроенергия за обект на потребление в [населено място], [община], област В., кл. № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/17.08.2017 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса – налице ли е право за оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване, и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за енергията, а от там и до неправилното й остойностяване.
Ответната страна по касационната жалба Х. Ж. Г., представлявана от адв. Д.Й., в писмен отговор изразява становище, че поставеният въпрос не обуславя обжалваното решение, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноските за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е прието, че ищцата има качеството „потребител на електроенергия”, като между страните съществува договорно правоотношение по повод доставката на електроенергия за обект, находящ се в [населено място], [община], за който е открита партида с кл. № [ЕГН], абонатен № [ЕГН]. При извършена проверка на електромера, обслужващ обекта на ищцата, същият е демонтиран и предаден за експертиза в БИМ – [населено място]. Според отразеното в Констативен протокол № 612/07.08.2017 г., при софтуерно четене е констатирано наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3 – 073678.639 квтч и в тарифа 1.8.4 – 001640.590 квтч, която не е визуализирана на дисплея и според експертите се дължала на външна намеса в тарифната схема на електромера. Въз основа на тези констатации ответното дружество издало фактура № [ЕГН]/17.08.2017 г., като за периода от 23.12.2015 г. до 22.12.2016 г. е начислено допълнително количество енергия 75318 квтч на стойност 10 850.69 лв. с ДДС. Въззивният съд е кредитирал заключението на приетата по делото техническа експертиза, според която наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 и 1.8.4 на електромера, които не се визуализират на дисплея и констатираната при софтуерно четене в БИМ външна намеса в тарифната схема на електромера е промяна (претарифиране) на параметрите на записващата система, като част от потребяваната енергия се записва в т.нар. невидими регистри Т3 и Т4. Не може да бъде установено в кой момент и в коя часова зона е започнало натрупването на показания в тарифите 1.8.3 и 1.8.4.
При тези данни, обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че искът за установяване на несъществуване на вземането за заплащане на отчетената по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3 и 1.8.4. на електромера енергия е основателен. Посочено е, че в случая не може да се приеме наличие на годно основание за извършване на корекциите на сметките за потребена електроенергия за минал период, тъй като не е установено по безспорен начин, че ищецът реално е потребил тази енергия. Възможността отчитането с поначало изправното средство за търговско измерване на потребена по трета тарифа енергия да се дължи на намеса в софтуера на уреда, означава, че регистърният отчет не съответства на реално консумираната енергия. В случая не са установени механични повреди, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера – т.е., не е установена грешка при измерването на енергията, нито е констатиран дефект в тарифния превключвател. Касае се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на което количествата ел.енергия са отчитани освен по дневна и нощна тарифа, още и по невизулизирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3 и 1.8.4. Ищецът не може да има задължение да плаща за нещо, което не е установено да е потребил. В този смисъл е прието, че корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а разпоредбата чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. Не намира приложение и нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, предвиждаща възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Съдът е посочил, че в случая , процесният електромер не е от типа „С.”, при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито доставчикът – ответник е представил доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Поради това, предпоставките визирани в чл. 50 ПИКЕЕ не са осъществени, доколкото начисленото количество електроенергия не е доказано като реално потребление за целия корекционен срок на задължението.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос, касаещ приложението на нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. Съгласно приетото по т.1 от ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда и неговите правни изводи, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният от касатора материалноправен въпрос не обосновава селектирането на жалбата на поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда и изхода на спора, доколкото пред въззивния съд по същество не е стоял въпроса за приложимостта на чл. 50 ПИКЕЕ в случаите на неточно отчитане на ползвана енергия от измервателен уред, защото по делото не е установено дали въобще е потребена такава енергия. От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че ответникът не е доказал правнорелевантния факт, от който черпи правото си – че ищецът реално е ползвал отчетената по трета тарифа енергия. Спрямо този решаващ извод, въпросът за приложимостта на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ няма отношение, поради което формулираният в изложението правен въпрос е неотносим. В случая, без значение са и причините, на които се дължи неточното отчитане на потребена ел.енергия, след като ответната страна, която носи доказателствената тежест, не е установила реалното потребление на допълнително начислената енергия, чието плащане се претендира от ищцата.
Извън това, следва да се посочи, че не е налице твърдяното от касатора противоречие с решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/ 2016 г. на ВКС, I г. о., в което е прието, че е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Посочено е, че корекция е допустима и в хипотезите на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото. В съответствие с това правно разрешение и след съвкупна преценка на доказателствата по делото въззивният съд е приел, че предпоставките за приложението на чл.50 ПИКЕЕ не са налице, тъй като не е установено в информационния масив на ответното дружество да съществуват данни относно количеството отчетена електроенергия по третата тарифа на процесното СТИ и не е доказано реалното потребление на начисленото количество електроенергия.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна по касационната жалба се дължат разноски за касационното производство, които съгласно представените доказателства за направени разходи възлизат на сумата 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В касационната жалба е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, което е основателно. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно в сравнение с фактическата и правна сложност на делото, съдът може да намали, съобразявайки уредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, съгласно чл.9, ал.3 вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за М., следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение до размера на сумата 700 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №831/11.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 311/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД – [населено място], с ЕИК –[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.5 ГПК, да заплати на Х. Ж. Г., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [община], разноски за касационното производство в размер на сумата 700 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.