2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 13.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 31 януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1004 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на пълномощника на Г. И. В. срещу определение №246/24.10.2011 г. по т.д. 879/2011 на ВКС, 1 во т.о. на ТК, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно решение от 10.06.2011 г. на СГС по гр.д. № 137/2011 г на ОС-Монтана.
Ответникът по частната жалба П. В. П. изразява становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение , съставът на ВКС, ТК се е позовал на обстоятелството, че частната касационна жалба е подадена при действието на чл.280 ал.2 от ГПК,в редакцията и в ДВ бр.100/21.12.2010 г. и в сила от тази дата, от която следва, че не подлежат на касационно обжалване решенията на съда по търговски дела с цена на иска под 10 000 лева. Ето защо, при цена на всеки един от трите иска в размери на:1 200 лева, 10 000 лева и 5 000 лева решението по спора не подлежи на касационно обжалване.
В частната жалба пред настоящия състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. се навежда доводът, че спорът между страните е граждански по своя характер, а не търговски и следователно минималният праг на допустимост на касационно обжалване е цената на иска да е над 5000 лева. Тези твърдения в частната жалба се опровергават от обстоятелството, че вземанията са по три записи на заповед за съответните суми, а съгласно чл.286 ал.2 във връзка с чл.1, ал.1 , т.8 от ТЗ записите на заповед представляват абсолютни търговски сделки, т.е. имат това качество независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Ето защо , съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК споровете по трите записи на заповед се явяват търговски с цена на иска под 10 000 лева за всеки от тях, от което следва, че обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №246/24.10.2011 г. по т.д. 879/2011 на ВКС, 1- во т.о. на ТК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.