О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 13.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1080 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по две касационни жалби на ответника по иска, „КАМТ” АД, гр. Карнобат, срещу решение № 127 от 28.12.2017г. по в.т.д. № 322/2017г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 281 / 20.07.2017г. по т.д. № 254 / 2016г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е уважен предявеният от ЕТ „Лазур –И.Д.К –Дичо Кунев” срещу касатора осъдителен иск за заплащане на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД на сума в общ размер на 54 320,50 лева – недължимо платени суми през периода м.юли 2013г. до м.март 2016г., ведно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното й изплащане, като жалбоподателят е осъден да заплати и разноски по делото.
В депозираната чрез адв. Б. Б. жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Касаторът не споделя извода на съда, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е взело предвид при определяне на цената на електроенергията, заплащана от „Камт” АД, всички компоненти, които формират цената. Поддържа, че вещото лице не е включило в заплатената стойност на електроенергия за съответния период всички 7 компонента, а само цената. Твърди, че за всеки от месеците през периода август 2015г. – март 2016г., са описани в таблицата всички компоненти, но при сбора на същите не са включени част от тях, съответно данъчната основа е по-висока от посочената от вещото лице. В резултат на невключването на всички компоненти в общия сбор на сумата, формираща данъчната основа на всяка фактура, въззивният съд е стигнал до неправилния извод за надплатена сума в размер на 54 320,50 лева. Счита, че с оглед установяване на изложеното, въззивният съд е следвало служебно да допусне експертиза. В изложението към жалбата поддържа, че въззивният състав се е произнесъл в противоречие с дадените в ТР № 1/2013г. по тълк.д. №1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС указания по въпроса за задължението на въззивния съд да събере всички доказателства, които се събират служебно при въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд. Позовава се на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. трето ГПК. Претендира направените във всички инстанции разноски.
В депозираната чрез адв. Д. З. жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Намира, че е налице противоречие между приетото от съда, че между страните е сключен валиден договор, а от друга страна, че е налице неоснователно обогатяване. Счита, че в случая се касае до неизпълнение на договорни задължения, предвид сключения между страните договор за доставяне на електроенергия, и съдът е следвало именно на тази плоскост да се произнесе като постанови правилна правна квалификация на спорното право. Позовава се на наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: „1/ Приложимо ли е неоснователното обогатяване при сключен договор между търговци, в който е определена цената и условията на доставяне на определена услуга и са издавани фактури в съответствие с договора, които са били заплащани?; Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 67/05.04.2016г. по гр.д. № 4147/2015г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 25/22.02.2010г. по т.д. № 657/2009г. на ВКС.; 2/ Приложимо ли е неоснователното обогатяване между търговци, след като цената на услугата е била определяна и съответно заплащана във всяка една от издаваните фактури?; Поддържа се наличие на противоречие на въззивното решение с разрешението, даденото с решение № 67/05.04.2016г. по гр.д. № 4147/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № /22.02.2010г. по т.д. № 657/2009г. на ВКС и решение № 111/31.05.2016г. по гр.д. № 5535/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС.; 3/ Счита ли се, че търговецът е приел цената на услугата посочена във фактурата, след като същата е била заплащана в продължение на повече от десет години и ако я е приел, допустимо ли е да се позовава на неоснователно обогатяване?; 4/ Следва ли съдът да приема, че е налице начална липса на основание по смисъла на чл.55 ЗЗД в хипотезата на валидно сключен договор между търговци, пораждал действие в продължение на повече от 10 години, по който са издадени необходимите счетоводни документи, респективно е било налице изпълнение на договора?; Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 381/03.01.2012г. по гр.д. № 1514/2010г. на ВКС, решение № 25/22.02.2010г. по т.д. № 657/2009г. на ВКС и решение № 111/31.05.2016г. по гр.д. № 5535/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС.” Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, ЕТ „Лазур –И.Д.К –Дичо Кунев”, в писмен отговор излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението, съответно се поддържа, че жалбата е неоснователна. Страната претендира направените в касационното производство разноски, като прилага фактура и платежно нареждане за сума в размер на 1800 лева с ДДС.
В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна е изяснено, че „Камт” АД е доставяло на ЕТ „Лазур-И.Д.К.-Дичо Кунев” през дълъг период от време електроенергия за захранване на фабриката му в гр.Карнобат, като едноличният търговец не е имал преки отношения с доставчика на електроенергия. Купувач на електроенергия е било ответното дружество, което е предоставяло по изградена електромрежа с трафопост ел.енергия на ищеца, а последният я е заплащал на база съставяни от ищеца фактури. На 17.05.2016г. едноличният търговец е изпратил уведомление – покана „за намерението си за прекратяване на договора от 01.07.2002г., по силата на който” „Камт” АД му е продавало заплащаната електроенергия. На 27.06.2016г. Едноличният търговец е предявил иска си срещу „Камт” АД за неоснователно заплатени по-високи от дължимите суми във връзка с предоставяната електроенергия пред периода м. юли 2013г. – м. март 2016г., уважен частично от съда на правно основание чл.55, ал.1, предл. 1-во ЗЗД.
Апелативният състав е споделил изводите на окръжния съд, че сключеният между страните договор за доставка на ел.енергия от 2002г. е действителен, обвързвал е страните и е регламентирал отношенията между тях и през процесния период. С оглед на това е приел, че намират приложение клаузите му относно цената на ел. енергия, начин на плащане, санкции при неизпълнение, начин на прекратяване. Въз основа на техническата експертиза е счел за установено, че предприятието на ищеца се е захранвало с електроенергия до 2005г. от изграденото преди приватизацията кабелно трасе; след 2005г. той е изградил свое захранване, като със закупен от него кабел е прокарал трасе от имота си през общински път и през имота на ответното дружество до трафопост Д., където е монтирано измерително табло с подотчетен електромер на ЕТ „Лазур”. Комисия с членове на двете страни по делото, които по 3 бр. протоколи за месеците юли, август и октомври 2013г., са засичали показанията на електромера на ищеца и са вписвали дължимата сума с ДДС. Страните са определили в договора от 2002г. заплащане на цената по цени, фиксирани от Н., а с декларация – съгласие от 1.06.2009г. и приемане действието на договора с доставчика „Е. България – Е.” – Стара З., е приета цената на този доставчик.
Решаващият съд е заключил, че предявеният иск е правилно разгледан от съда като предявен по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като се отнася за суми, които са платени при липса на основание за това – при начално завишаване стойността на договорената доставка и заплащане на цената й. За да потвърди осъдителното решение на първостепенния съд, въззивният съд след анализ на всички писмени и гласни доказателства е приел, че обжалваното решение не страда от визираните във въззивните жалби пороци. Кредитирал е приетата още в първа инстанция съдебно-икономическа експертиза като изчерпателна, неоспорена и изготвена при съобразяване на доказателствата, представени и от двете страни. Същевременно решаващият състав е посочил, че в с.з. на 24.03.2017г. вещото лице е отговорило на спорните въпроси относно определяне на цената на ел.енергията, като е посочило, че „цената за дневната и нощната енергия за периода е извлякло от фактурите, които „Камт” АД получава от електроразпределителните дружества по периоди”; както и че заплащането на електроразпределението е взето предвид в изчисленията. От подробната разбивка на всички фактури, издадени през периода, съдържаща се в самото заключение на стр. 5-12 /стр.161-168 от първоинстанционното дело/ е направил извода, че освен цената на доставяната ел. енергия като дневна и нощна, във фактурите между страните са включени като остойностени и останали компоненти, които заплаща ответникът към доставчика на ел. енергия и те са изброени във всяка фактура от експерта, остойностени и включени в общо заплатената стойност на фактурите.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението, предвид следното:
По отношение на въпросите в изложението към депозираната от адв. З. жалба липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е направил общо позоваване на института на неоснователното обогатяване, а на конкретен фактически състав – на чл.55, ал.1, прил.1-во ЗЗД с оглед наведените в исковата молба твърдения за надплащане на суми над дължимите по сключения между страните договор. Противно на съдържащото се в част от въпросите твърдение, решаващият състав не е приел, че цената на услугата е била определяна с всяка една от издаваните фактури, а се е позовал на съдържащите се в договора клаузи относно начина на формиране на размера на дължимата цена. Не е налице и посочения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (редакция ДВ бр.47/2009г.), тъй като в противовес на твърдението на касатора, въззивното решение е постановено в съответствие със задължителна практика на ВС – т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на ВС. Плащането на суми в по-голям от дължимия по договора размер е хипотеза на получаване на престация без основание, независимо, че договорът във връзка, с който е посочено, че се извършва плащането, не е нищожен, но именно с оглед размера на дължимата по него цена, заплатената над този размер сума е лишена от основание, съдържащо се в договора.
По отношение на въпроса за задължението на въззивния съд да събере всички доказателства, които се събират служебно при въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд не е осъществена общата предпоставката по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, с оглед данните по делото относно конкретните оплаквания, съдържащи се във въззивната жалба. В последната е направено оплакване за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение по отношение на въпросите, допуснати до СТЕ, изразяващо се в неприемане на първата, депозирана по делото експертиза, и назначаване на втора с подмяна на смисъла на въпросите, зададени от ответника по иска, като се поддържа, че по този начин е ограничено правото на защита на страната. С жалбата се представят и фактури, въз основа на съдържанието на които се твърди, че приетата от съда компонента представлява само основата на ценообразуването от доставчика на ел. енергия, към която следва да се добавят още седем компонента. С определение от 21.11.2017г. апелативният съд е оставил без уважение исканията за приемане на представените за първи път с въззивната жалба писмени доказателства и за назначаване на ССЕ без формулиране на задачите, по които следва да работи същата. Мотивирано е, че фактурите и другите писмени доказателства към жалбата не покриват нито една от хипотезите на чл.266 ГПК, тъй като са съществували към момента на разглеждане на спора от първата инстанция, липсва процесуално нарушение на съда за ограничаване на представянето им, като доказателствената тежест е разпределена правилно, с оглед на което доказателствата не са новосъздадени, нито са за новонастъпили обстоятелства, нито е налице процесуално нарушение от страна на първата инстанция за попълване на делото с доказателствен материал. Посочено е, че окръжният съд е назначил съдебно – техническа и икономическа експертиза, работили по поставените от страните въпроси, с изчисляване на дължимите от ищеца суми, като от заключението на ССЕ е видно, че вещото лице е работило по всички фактури, издадени от доставчика на ел.енергия към ответника и хронологичните справки за платените фактури. С оглед на това, и предвид факта, че с въззивната жалба не се поставят конкретни задачи на съдебно-счетоводната експертиза, липсва оспорване на изслушаната експертиза в първоинстанционното производство и заключението е прието без допълнителни искания, е отказано назначаване на нова експертиза. Видно от изложеното, касаторът е обосновал искането си във въззивното производство за ново установяване на компонентите на цената на базата на твърдение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция. Повторното събиране на доказателства за дължимата по договора цена е отказано от апелативния съд, тъй като доказателства за това са събрани от първата инстанция при липса на допуснати от нея процесуални нарушения при събирането им, като приетите експертизи не са оспорени от страните, поради което не е налице очертаната в т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС хипотеза, при която въззивната инстанция следва служебно да назначи експертиза.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, прил. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
С оглед на изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като на ответника по касацията се дължат направените за настоящото производство разноски в размер на 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 28.12.2017г. по в.т.д. № 322/2017г. на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „КАМТ” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Д. К., действащ като ЕТ „Лазур-И.Д.К.-Дичо Кунев” ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 1800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.