7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
[населено място], 13.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на
десети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1190 по описа за две хиляди и деветнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните, против решение № 211/13.08.2018 г. по т.д. № 92/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново, както следва :
Касаторът – ищец „Корпоративна търговска банка„АД / в несъстоятелност / обжалва въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № 169/22.11.2017 г. по т.д.№ 233/2016 г. на Окръжен съд Плевен , в частта му, с която са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове, с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, за установяване несъществуването на вземания на ответника „ Кепитъл Сити Пропърти „ ЕАД срещу „ Ди Ен Ди Джи Инвест„ ЕАД , произтичащи от два договора за заем – от 30.11.2011 г. , за сумата от 1 355 000 лева и от 21.12.2011 г. за сумата от 972 000 лева , к а к т о и че не съществуват вземания на същия кредитор към същия длъжник от дължими , съгласно договорите за заем – чл.3 – договорни лихви, съответно : в размер на 695 047,54 лева , за периода 30.11.2011 г. – 02.06.2016 г. по първия договор и в размер на 424 588,84 лева, за периода 21.12.2011 г. – 02.06.2016 г. , по втория договор, к а к т о и че не съществуват вземания на същия кредитор към същия длъжник от неустойка за забава, уговорена в чл.11 по първия и чл.10 по втория договор, в размер на 54 064,50 лева по първия и 14 968,80 лева – по втория договор за заем. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в нарушение на чл.154 ал.1 ГПК – разпределението на доказателствената тежест в процеса, тъй като в тежест на ищеца, а не на ответника , съдът е възложил установяване на правното основание на извършените от заемодателя „ Пъб 2 000 „ ЕООД плащания по сметка на заемателя – „ Ди Енд Ди Джи Инвест „ ЕАД / в несъстоятелност /, с предходно наименование „ Ганимекс Инвест „ ЕАД , доколкото е формирал извод, че в тежест на ищеца е да докаже, че действителното правно основание на тези плащания – посочено неконкретизирано „ по договор „ и „ по споразумение „ – е различно от сключените договори за заем. Така, според касатора , съдът е приложил несъществуваща презумпция, че основанието на плащанията са договорите за заем, която ищецът е следвало да оборва. Неправилно, според страната, съдът е възприел доказателствена тежест на счетоводните записвания на заемополучателя , сочещи на основание договорите за заем / отразеното като „ забележка „ / въпреки че, съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза счетоводството е нередовно водено , а и се установява, че в същото липсва аналитично отразяване на двата договора за заем. Възприетото от заемополучателя счетоводно основание не може да подмени, нито да допълни посоченото от платеца основание за плащането. Предвид неправилността на извода за реално предаване на сумите по договорите за заем на най-ранни дати 30.11.2011 г. по първия и 26.06.2012 г. по втория договор, неправилен и неподкрепим от доказателствата се явява и изводът за необорена достоверност на датите на договорите за заем. Неправилно, според касатора, съдът е възприел за вярно заключението на съдебно-икономическата експертиза, за счетоводно отразяване на получените по договорите за заем суми в счетоводните отчети на заемополучателя за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. ., като изхожда от обстоятелството, че отчетите не конкретизират кредиторите на дружеството, нито основанието и размера на техните вземания,боравейки единствено с общи цифри. Не е проведено и пълно главно доказване на датите на сключените договори за цесия – на 01.07.2015 г. и 07.09.2015 г. , по силата на които заемодателят „ Пъб 2000”ЕООД е прехвърлил на „ Кепитъл Сити Пропърти „ ЕАД вземанията си към „ Ди Енд Ди Джи Инвест„ЕАД / в несъстоятелност / , произтичащи от двата договора за заем .
Касаторът – ответник – „ Кепитъл Сити Пропърти „ЕАД – оспорва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, в частта му, с която са частично уважени предявените от „КТБ„АД / в несъстоятелност / искове, с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, за признаване за установено, че не съществуват вземания на същия касатор към „ Ди Енд Ди Джи Енвест„ЕАД / в несъстоятелност / от договорни лихви и неустойки, на основание сключените договори за заем, съответно : в размер на 2 049 178,50 лева – договорна лихва и 149 185,50 лева неустойка по първия договор за заем и в размер на 123 571,16 лева – договорна лихва и 130 831, 20 лева неустойка по втория договор за заем. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение в тази му част, като несъобразило неправилно приложена от съдебно-счетоводната експертиза методика за изчисление на договорната лихва и неустойката, с прилагане на проста лихва, вместо натрупване на просрочената договорна лихва, с характер на възнаграждение по договора за заем, върху главницата, при олихвяване за следващия лихвоносен период. В тази връзка се сочи допуснато процесуално нарушение на въззивния съд, поради непроизнасяне по направеното от страната, с въззивната й жалба, искане за допускане на съдебно – счетоводна експертиза за изчисление на договорни лихви и неустойки, съгласно съображенията на страната.
Касаторите не са заявили становища – всеки срещу касационната жалба на другия, нито становище по същите е взето от ответника „ Ди Енд Ди Джи Инвест „ ЕАД / в несъстоятелност / .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валидни и допустими, подлежащи на касационен контрол въззивни актове .
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – „ КТЛ „АД / в несъстоятелност / оспорва предявените от „ Кепитъл Сити Пропърти „ ЕАД вземания към несъстоятелния длъжник „ Ди енд Ди Джи Инвест „ ЕАД / в несъстоятелност /, с произход два договора за заем – от 30.11.2011 г. и 21.12.2011 г. , сключени със заемодател „ Пъб 2000 „ЕООД , които вземания съставляват главници по договорите за заем, договорни лихви, на основание чл.3 и неустойки за забава, на основание чл.11 , съответно чл.10 от договорите. Кредиторът в несъстоятелността не е страна по договорите за заем, но е придобил вземанията по силата на цесии от 01.07.2015 г. и 07.09.2015 г.. Процесуалните предпоставки за предявяване на исковете по чл. 694 ал.1 ТЗ не са предмет на оспорване с касационните жалби. Ищецът оспорва сключването на договорите за заем, в качеството на реални , съответно – предаване на договорените суми от заемодателя в полза на заемополучателя. Оспорва достоверност на датите на сключените договори за заем, както и достоверна дата на договорите за цесия, посочвайки че последните са създадени с оглед производството по несъстоятелност на заемополучателя. В евентуалност – ако се приеме за доказано сключването на договорите за заем – ищецът оспорва действителността на неустоечните клаузи, като сключени в противоречие с добрите нрави – чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД, тъй като, при уговорения начин на формиране , неустойката надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Оспорва се размера на претендираните договорни лихви, по начало неконкретизирани с период , както и размера на неустойките.
Ответникът „ Кепитъл Сити Пропърти „ ЕАД оспорва исковете, като се позовава на плащания от името на заемодателя, по свои разплащателни сметки в „КТБ„ АД / в несъстоятелност /, в съответствие с договорените суми. По негово доказателствено искане, оспорено от ищеца, е допусната съдебно – счетоводна експертиза , за установяване получаването на договорените в заем суми, съответно размера на дължимите договорни лихви и неустойки, с конкретизирани периоди на дължимост. Заключението е прието без оспорване от никоя от страните. Във въззивната си жалба „ Кепитъл Сити Пропърти „ ЕАД се позовава на неправилно изчисление на дължимите договорни лихви и неустойки, в съответствие с преждеизложения довод в касационната жалба на страната. Поискал е съдебно-икономическа експертиза,в съответствие с оспорването си, което искане е оставено без уважение, с определение на въззивния съд от 02.05.2018 г., по съображения, че заключението на ССЕ не е било оспорено своевременно, съгласно чл.200 ал.3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд се е позовал на заключението на съдебно-икономическата експертиза, според която плащания в размер на договорените заеми, на части, са постъпили по сметката на заемателя, макар с посочено неконкретизирано основание „по договор„ и „по споразумение„. За обосноваване на извода, че плащането е именно по представените договори за заем вещото лице, съответно съда, съобразяват, че счетоводното отразяване на постъпилите при заемополучателя суми е с основание договорите за заем, доколкото макар да не са заведени аналитично отделно по всеки от двата договора, в записванията като „забележка”, кореспондиращи на записвания „основание”, в съответствие с посочените от платеца, е разграничимо постъпването на сумите по конкретните договори за заем. Съобразено е и че задълженията са включени в сумите на пасива по счетоводния баланс на дружеството – заемополучател за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.. С оглед установените най-ранни дати на частично предаване на суми по договорите за заем – 30.11.2011 г. и 26.06.2012 г. – съдът е приел, че най-ранно към тези дати се установява сключването на договорите за заем, макар че реално предаване на суми е извършено и последващо, но не и след определената начална дата на неплатежоспособността на „ Ди енд Ди Джи Инвест„ ЕАД – 26.05.2014 година. Съдът е отхвърлил довода за нищожност на неустоечните клаузи, доколкото визираният от ищеца размер 15% е само този, до който е ограничено натрупването на неустойката за забава, уговорена в 0,01 % на ден закъснение и в този смисъл формирана в претендираните размери предвид забавата на длъжника, а не като изначално договорена в противоречие с добрите нрави. Размера на договорените лихви и неустойки е съобразен с изчисленията на ССЕ, неоспорени.
В изложението по чл.280 ГПК, касаторът „КТБ„ АД / в несъстоятелност / формулира въпроса : Следва ли ответникът по отрицателен установителен иск, за несъществуване на вземане по договор за заем, да докаже, при условията на пълно и главно доказване,че основанието за предаване на сумите е договор за заем или съдът може да презумира, че сумите са предоставени на основание заемно правоотношение , при непредставяне на доказателства от ищеца за съществуването на други правоотношения между страните , които са били основанието за предаване на сумите? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановените по реда на чл.290 ГПК решения по гр.д.№ 584/2010 г. на ІІІ г.о., по т.д.№ 695/2008 г. на І т.о., по гр.д.№ 134/2010 г. на ІV г.о. и по гр.д.№ 2202/2013 г. на ІV г.о. на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обосновавана с твърдяното съществено процесуално нарушение на чл.154 ГПК и явна необоснованост, поради формиран извод за реално предоставяне на сумите в заем, без доказателства за това.
Формулираният въпрос е предпоставен от довода на касатора за неправилно разпределена в процеса доказателствена тежест, доколкото нему било възложено да установи, че действителното основание за предоставянето на суми – фактически постъпили по сметка на заемополучателя , в размер съобразно договореното – е различно от сключените договори за заем, доколкото платецът не е конкретизирал същото, посочвайки единствено „ по договор „ и „ по споразумение „. Касаторът посочва решаващ мотив на въззивния акт с това съдържание . Такъв ,обаче, няма . Първоинстанционният съд е указал доказателствена тежест на ответниците за сключването на договорите за заем, а въззивният съд нито е променил това нейно разпределение, нито е приел за установено основание за плащанията – договорите за заем, предвид неангажирани от ищеца, като носещ доказателствена тежест за опровергаване на този факт, доказателства. Изхождал е от счетоводното отразяване на основанието за получаване на сумите в счетоводството на заемополучателя, а очевидно и от липсата на други индивидуализирани по основание задължения към същия кредитор, макар да не го е посочил изрично, но безспорно изводимо от заключението на съдебно-икономическата експертиза за съдържанието на пасива. Експертизата е назначена по искане на ответника, комуто е разпределена и доказателствената тежест. Правилността на извода за установимост на основанието от констатациите на експертизата е довод по правилността, съобразим в друга фаза на касационното производство, но при всички положения без отношение към формулирания въпрос. Предвид действителното съдържание на мотивите и извършените от съда процесуални действия, от които не се установява нарушение на чл.154 ал. ГПК, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос, отговор на който би бил от естество да промени правния резултат.
Не се обосновава и „ очевидна неправилност „ , съгласно чл.280 ал.2 пр.трето ГПК. Касаторът отново изхожда от неверни твърдения за съдържанието на мотивите и извършените от съда процесуални действия, като последните по начало са неустановими единствено и само от мотивите на въззивното решение, без проверка на действително осъществените такива и съдържанието на събраните доказателства.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът „ Кепитъл Сити Пропърти„ ЕАД формулира следните въпроси : 1/ Длъжен ли е въззивният съд да разгледа направено искане за допускане на ССЕ във въззивната жалба , с цел доказване на посочените в жалбата факти и твърдения , важни за изясняване на релевантни по делото въпроси ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие с възприетото в решение по гр.д.№ 209/2017 г. на І г.о. и Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ При анализиране на доказателствата следва ли въззивният съд да се съобрази изцяло със заключението на СИЕ по делото или следва да стигне до обратен извод, позовавайки се на другите ангажирани по делото доказателства ? – въпросът обосноваван с противоречие на въззивния акт с определение № 284 по гр.д.№ 6773/2014 г. на ІV г.о. на ВКС ; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право счита за установени и кои намира за недоказани ? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първата, това дерогира ли изискването на чл.236 ал.2 ГПК, за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените с въззивната жалба оплаквания ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решение по гр.д.№ 2623/2013 г. на ІV г.о. на ВКС.
Единственият касационен довод за неправилност на касатора „ Кепитъл Сити Пропърти„ ЕАД е за неправилно приложена методика на изчисление от ССЕ , но не като неправилно приложени специални знания на вещото лице, а като неправилно съобразени обстоятелства по спора – съдържанието на договореното, относно начина на формиране на договорната лихва и неустойката. Така формулираният първи въпрос е несъответен на касационния довод, както и в противоречие с действително извършените от въззивния съд процесуални действия, доколкото с изрично определение от 02.05.2018 г. същият се е произнесъл по направеното искане за допускане на нова ССЕ, съответно мотивирайки отказа си . Въпросът е неотносим към преценката за правилността на отговора , а и последната би предпоставила фактологичен, а не правен въпрос – по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от конкретиката на спора. Вторият от въпросите също не кореспондира с касационен довод, основан на несъобразени, при това конкретни други доказателства, извън заключението на ССЕ. По начало сключените договори за заем – чл.3 – не съдържат споразумение относно формиране на договорната лихва, с характер на възнаграждение , по начина твърдян от ответника – с прилагане на уговорените 12 % върху заемната сума, увеличена с размера на просрочената лихва. Аналогично такъв извод не следва и от уговореното в чл.11 от първия, респ. в чл.10 от втория договор за заем, в които договорените 0,01 % за всеки просрочен ден, но не повече от 15 % са посочени като начислими върху з а е м н а т а сума, т.е. само върху главниците по договорите за заем. Напълно несъответен на съдържанието на мотивите е и формулирания трети въпрос : въззивното решение не съдържа препращане към мотивите на първоинстанционното, на основание чл.272 ГПК. Въпросът не кореспондира и с касационен довод за съществено нарушение на процесуалното правило на чл.236 ал.2 ГПК от въззивния съд, поради необсъждане на надлежно въведени в процеса искания и възражения на касатора и несъобразени доказателства от значение за правния резултат. Несъгласието на страната с правните изводи на съда, въз основа на действително преценимите обстоятелства и доказателства по делото, не обосновава довод за нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, а преценката за правилността им е осъществима в друга фаза на касационното производство. Поради неудовлетворяване на общия селективен критерий по всички въпроси, излишен е коментара на сочените допълнителни селективни критерии , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 211/ 13.08.2018 г. по т.д. № 92/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново по касационните жалби на „Корпоративна търговска банка„ АД / в несъстоятелност / и на „ Кепитъл Сити Пропърти „ ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: