О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 16.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2244 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 9333 от 2.ІХ.2016 г. на русенското [фирма], подадена против въззивното решение № 124 на ОС-Русе, ТК, от 13.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 189/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 437/30.ІІІ.2016 г. на Русенския районен съд по гр. дело № 5175/2015 г. С последното, на основание чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, търгомецът настоащ касдатноре лбил осъден да заплати на ищцовото [фирма]-Асеновград сума в размер на 21 032.47 лв., като неизплатена цена за доставено отпадно желязо франко П. Бургас по издадените ф/ра № [ЕГН]/9.ІІ.2015 г. и кредитно известие № [ЕГН]/12.ІІ.2015 г. и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на делото (8.VІ.2015 г.) и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва върху същата гравница за периода от фактуриране и до предявяването на тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска, възлизаща на сумата от 678.39 лв.
Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Русенския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на асеновградското [фирма] да се отхвърлят, като неоснователни, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложение си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. Русе обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Русенският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 43/4.VІ.2014 г. на състав на ІІ-ро т.о по т. дело № 213/2012 г., по следния процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото: „Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Асеновград писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на ОС-Русе, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Русенския ОС, настоящата касационна жалба на [фирма]-гр. Русе ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Изрично в мотивите си към атакуваното решение въззивната инстанция е могла да констатира, че жалбата на [фирма], с която е била сезирана, има изцяло бланкетен характер, т. е. „не съдържа конкретни оплаквания кои съдопроизводствени правила и материалноправни норми са нарушени, както и кои изводи на съда /РС-Русе – бел. на ВКС/ са необосновани”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка от тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е релевантен за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Следователно, погрешното в случая отъждествяване от търговеца настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Отделно от горното специално ще следва да се подчертае, че посоченото в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК решение на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, визира „обосновано оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствени правила”, т.е. липсва идентичност в правния въпрос, за който жалбоподателят [фирма]-гр. Русе поддържа да е бил решен в противоречие с практиката на ВКС.
В заключение, независимо от този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, не следва да бъдат присъждани разноски на ответното по касация [фирма]-Асеновград, тъй като претенцията му по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК не е била подкрепена с доказателства, че такива реално са били направени.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 124 на Русенския окръжен съд, ТК, от 13.VІІ.2016 г., постановено по т. д. № 189/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2244 по описа за 2016 г.