О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
С., 16.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на трети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 1407 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. П. Х., С. И. С., И. С. И. и С. С. И. от [населено място] срещу определение № 32 от 24.01.2017 г. по ч. гр. д. № 639/2016 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2931 от 18.11.2016 г. постановено по гр. д. № 1538/2016 г. на Шуменския районен съд, с което на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателите, а производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на въззивното определение и искат то да бъде отменено и делото се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения отрицателен установителен иск против Денка Р. И. и С. Р. И. от [населено място]; Р. М. И. от [населено място] и С. М. Р. от [населено място].
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците Денка Р. И. и С. Р. И., в който изразяват становище касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция по спора, респ. за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2931 от 18.11.2016 г. постановено по гр. д. № 1538/2016 г. на Шуменския районен съд. С последното производството по делото е прекратено и исковата молба, по която е образувано, е върната. Въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на жалбоподателите срещу ответниците, по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, като в петитума на същата е поискано съдът да постанови решение, с което на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, да признае, че заповедите на кмета на [община], с № РД – 25-2453, № РД-25-2454 и с № РД – 25-2455 не са валидни административни актове, поради което и ответниците не са собственици на 346 кв.м. от ПИ с идентификатори 83510.653.131, 83510.653.132 и 83510.653.73. Съдебният състав изцяло е възприел и е препратил към изложените от първоинстанционния съд мотиви, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, не урежда правото на иск (т.е. възможност за сезиране на гражданския съд с изричен иск за обявяване нищожност на административен акт, по който да се дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение), а единствено дава възможност съдът инцидентно да обсъди в мотивите към решението си въпроса за валидността на даден административен акт, който е от значение за решаването на гражданскоправния спор по делото. По отношение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК е прието, че спорът между страните е за материално право и за нанасяне на корекции в кадастралния план който спор следва да бъде разрешен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Формиран е решаващ правен извод, че ищците разполагат с друго средство за защита на претендираното право, поради което липсва на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, а обжалваното определение е правилно и е потвърдено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия за изхода на конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели не са формулирали въпроси, които да имат характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателите не са обосновали нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението към частната касационна жалба се твърди противоречие на обжалваното въззивино определение с ТР № 8/2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което обаче е неотносимо към разглеждания правен спор.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно ТР № 8/14г, т.4 на ОСГК на ВКС спорът за материално право по чл.54, ал.2 ЗКИР цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта, която цел при предявен отрицателен установителен иск не може да бъде постигната.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Н е д о п у с к а касационно обжалване на определение № 32 от 24.01.2017 г. по ч. гр. д. № 639/2016 г. на Шуменския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: