О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 18.05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1416/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. М., поставена под пълно запрещение и действаща чрез настойника си Б. М. П., [населено място], чрез пълномощник адвокат А. Я., срещу определение № 4007/07.12.2017 г. по ч. гр. д. № 6265/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК с формулирани правни въпроси. Твърди се, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /в ред. след изм. ДВ, бр. 86/2017 г./ за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Първият въпрос е допустим ли е иск за присъждане на подобренията, извършени от единия съсобственик, предявен срещу другия съсобственик, преди да е проведена ревандикация и да е осъществен въвод във владение на имота. Сочи се противоречие с решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр. д. № 2329/2013 г., ІІ г.о., ВКС. Вторият въпрос е необходимо ли е за уважаване на молбата за допускане на обезпечение молителят да изложи твърдения и да обоснове обезпечителна нужда или във всички случаи такава се презюмира. Третият въпрос е налична ли е обезпечителна нужда и адекватна ли е на нея наложената обезпечителна мярка, при условие, че разпоредителни действия със съсобствен имот са невъзможни без съгласието на другия съсобственик – молител в производството. Отговорите на втория и третия въпрос жалбоподателката счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата Н. Й. М., [населено място], чрез адвокат Т. Ж., в писмен отговор, подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението. То е правилно и законосъобразно.
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение е отменено определение № 30167 от 20.11.2017 г., постановено по гр. д. № 14983/2017 г. на Софийски градски съд, като е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 72 ЗС, който Н. Й. М. ще да предяви срещу М. Б. М., за заплащане на сумата 100 000 лв., част от дълга в общ размер 595 000 лв. -стойност на извършени подобрения в следния имот: поземлен имот с идентификатор 68134.4337.124 по КККР, находящ се в [населено място]. Обезпечението е допуснато чрез налагане на възбрана върху посочения имот, при условията на парична гаранция в размер на 10 000 лв.
За да постанови определението си, въззивният съд приел, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение с оглед въведените в молбата по чл. 390 ГПК твърдения, подкрепящите ги писмени доказателства и характера на търсената с предявения иск защита. Твърденията са, че на 23.11.2004 г. с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 104/2004 г., молителят е придобил собствеността върху УПИ I – 933, в квартал 8, по плана на [населено място], местността „О. купел”,идентификатор 68134.4337.124. От датата на придобиване на имота до настоящия момент е извършил цялостно строителство на триетажна жилищна сграда с мансарден четвърти етаж и строително – монтажни работи, подробно описани по вид и стойност в размер на 585 000 лева. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по предявен от М. М. срещу молителя иск по чл. 108 ЗС имотът й е ревандикиран и при евентуално разпореждане с него за молителя ще бъде невъзможно или изключително затруднено реализиране на правата му по бъдещия осъдителен иск. Той е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда, поисканата обезпечителна мярка – възбрана е допустима от закона, адекватна и съразмерна с оглед нуждата от обезпечение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело, обусловил е правните изводи на съда по предмета на спора, и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да го посочи в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по така поставените въпроси. По първия въпрос. За да допусне обезпечението на бъдещия иск, съдът е констатирал, че в приключило по чл. 108 ЗС производство, молителят е осъден да предаде на М. Б. владението върху целия имот. Обезпечаването на иска има за цел да охрани интересите на ищеца, за да може при успешно приключване на исковия процес той да осъществи правните последици на евентуално благоприятното за него решение. За да бъде допуснато, искът следва да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда – когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК. Предпоставките се преценяват само въз основа на доказателствата, представени с исковата молба, респективно с искането за допускане на обезпечение и изложените в нея твърдения, като възраженията на длъжника подлежат на разглеждане с решаването на спора по същество. Обезпечителната нужда се свързва с осъществяване правата по решението, а не с доказването на иска. В съответствие с посочените изисквания и съдебната практика съдът е извършил проверка за допустимостта на бъдещия иск, преценил е вероятната му основателност въз основа на приложените писмени доказателства в подкрепа на въведените от ищеца твърдения /включително и с оглед влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС/. Решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр. д. № 2329/2013 г., ІІ г.о., ВКС е неотносимо, тъй като се отнася до хипотеза, различна от настоящата – възможност пред въззивния съд да се предяви право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС като защитно средство по предявен иск за установяване нищожност на договор.
Въпросът трябва ли молителят до обоснове обезпечителна нужда или тя се презюмира, също не може да предпостави допускане касационно обжалване на определението. Липсва соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, преценката за наличие на обезпечителна нужда се извършва от съда винаги конкретно и е обусловена от фактите по делото. При липса на данни и доказателства, които да я опровергават, тя се предполага, включително когато предмет на обезпечавания иск е парично вземане, и независимо от неговия размер – в този смисъл определение № 477 от 14.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5506/2013 г., I г. о., ВКС, определение № 933 от 19.10.2012 г. по ч. т. д. № 778/2012 г., II т. о., ВКС, определение № 1132 от 18.12.2012 г. по ч. т. д. № 926/2012 г., II т. о., ВКС, определение № 567 от 8.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5220/2016 г., IV г., ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Наличието на многобройна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК, уреждаща обезпечителната нужда като предпоставка за допускане на обезпечението изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за касационно обжалване на определението. Не е налице неясна правна норма, нито неправилна съдебна практика, която да бъде изоставена поради промяна в законодателството или в обществените отношения, налагащи създаването на нова такава.
Третият въпрос е неотносим. Въпросът за съсобствеността на имота не е повдиган и не е обсъждан от въззивния съд. В представеното решение по чл. 108 ЗС липсват изводи за съсобственост между страните, а съдът, допускащ обезпечението не може да я изследва, с оглед това дали е възможно длъжникът сам да се разпореди с възбранения имот или е необходимо съгласието на съсобственик. Преценката относно принадлежността на правото на собственост е неотносима към предмета на обезпечителното производство. Следва да се посочи, че нуждата от обезпечаване не е непременно свързана с опасността ответникът да осуети изпълнението чрез извършване на разпоредителна сделка с имота. Такава е налице винаги, когато има вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да бъде затруднено, забавено или застрашено. В обезпечителното производство не се осъществява целената с иска защита, то само я подготвя и осигурява, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението, като тези пречки могат да бъдат от най-различно естество /определение № 3 от 12.01.2009 г. по ч. гр. д. № 1321/2008 г., IV г. о., ВКС/. В случая съдът е преценил адекватността на обезпечителната мярка въз основа на доказаната от молителя обезпечителна нужда. Наложената върху имота възбрана ще се разпростре спрямо притежаваните от молителката ид.части в съсобствеността, с които тя няма да може да се разпорежда. Същата не може да релевира пред съд чужди права, включително и тези на молителя, твърдейки съсобственост. Липсата на общата предпоставка – конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъжда соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
Въпреки изхода на настоящото производство на ответната страна не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в подадения отговор липсва искане за присъждането им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4007/07.12.2017 г. по ч. гр. д. № 6265/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: