2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 1006/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
гр. С., 02.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1006 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Г. К. срещу решение № 127 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 1001/09 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация С. А. К., Г. И. К., Б. И. В., П. Д. К., Б. И. Ю., Е. И. Пандохова, В. Б. Ю., В. Б. Ю. и наследниците на Р. А. В. – В. Х. Г., Р. Х. Т., Ф. Николова Бояджиева, К. Николова К. и М. Николова Ш., не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 1759 от 02.06.2009 г. по гр. д. № 264/08 г. на Районен съд[населено място], с което предявения от А. К. иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Въззивният съд е приел че искът е недоказан. Ищецът е един от наследниците на Х. К., починал през 1947 г., а ответниците са наследници на А. К., починал през 1971 г. Разпитаните свидетели не индивидуализирали претендираните от ищеца имоти с граници и съседи към момента на обобществяването им. Не било доказано и че наследодателят на ищеца е придобил имотите по наследство и давност. Затова приел, че на ищеца е възстановена собствеността на двата имота, но е отказано трасирането им в посочените от него граници, които вече били възстановени на трети лица.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на формулирания въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. Непосочването на правен въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
Настоящият състав счита, че в изложението не е формулиран правен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение. Бланкетното посочване на текста на чл. 280 ал. 1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Изложението, освен това, има съдържанието на касационна жалба, тъй като в него се посочват основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Поставените въпроси са свързани с решаващата дейност на съда по преценка на доказателствата. В производството по чл. 288 ГПК обаче не се проверява правилността на въззивното решение, а ВКС извършва преценка за критериите на чл. 280 ал. 1 ГПК при наличието на които касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Действително, в изложението е цитирана съдебна практика, но след като не е формулиран правен въпрос решен противоречиво от съдилищата, тази практика не може да бъде свързана с решаващата дейност на въззивния съд, а от тук и да е основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 14.04.2010 г. по гр. д. № 1001/09 г. на Окръжен съд[населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: