О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 972/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Б. П. и З. Д. П., и двамата от[населено място], против решение № 143/02.02.2010 год. по гр.дело № 2597/2009 год. на П. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 17.06.2009 год. по гр.дело № 3167/2008 год., в частта, с която е отхвърлен иска за делба между С. Б. П. и А. Б. Я. и вместо него е постановено въззивно решение, с което е допусната делбата на недвижим имот – втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с прилежащите за този етаж общи части и ? ид.ч. от дворното място, представляващо УПИ VІ-696 кв.209 по действащия регулационен план на[населено място] и е отменен нот.акт № 10/2008 год. Първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен иска на А. Б. Я. срещу З. Д. П. за делба на същия недвижим имот е потвърдено от въззивния съд.
Касаторите се позовават на общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК, без да конкретизират някоя от хипотезите на процесуалната норма, но считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществения правен въпрос, относно владението на имот за себе си, като се противопоставят на властта на другите съсобственици, както и относно оборване на презумпцията на чл.69 ЗС. Цитират съдебна практика в решение № 2831 по гр.дело № 1103/1979 год. на І г.о. ВС и решение № 239 по гр.дело № 91/1996 год. на І г.о. ВС.
Ответникът по касационната жалба А. Б. Я., със съдебен адрес[населено място] не изразява становище по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които квалифицира по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед на съдържащите се твърдения в изложението към касационната жалба и констатира следното: за да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска за делба в частта, по отношение на С. П. и да постанови съдебния си акт, с който е уважил иска за делба, предявен от А. Я. против С. П., както и да отмени констативния нот.акт № 10/2008 год. за собственост, на основание давностно владение, съставен в полза на С. П. и З. П., но оспорен от ищеца, въззивният съд е констатирал, че върху съсобствената част на другия съсобственик те не са упражнявали владение, като към свой собствен имот, защото не са променили намерението си от своене на чуждата част от вещта, каквото качество са имали, като държатели, във владение за себе си, като към свой собствен имот, каквото намерение не са демонстрирали недвусмислено пред другия съсобственик.
В същия смисъл е постоянната съдебна практика и конкретно цитираните от касаторите съдебни актове, според които сънаследникът /съсобственикът/ владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Той може да измени основанието на владението само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници /съсобственици/ само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание. За да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници / съсобственици/ върху наследствената /съсобствена/ вещ е необходимо съсобственикът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена и ако се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Не е достатъчно един от съсобствениците да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите съсобственици е прекратено.
Поставеният от касаторите материалноправен въпрос е решен от въззивния съд, съобразно цитираната от тях съдебна практика, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 143/02.02.2010 год. по гр.дело № 2597/2009 год. на П. окръжен съд по касационната жалба на С. Б. П. и З. Д. П. от[населено място], с вх.№ 6565/17.03.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: