6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр. София, 20.02.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1097 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт К. Р. срещу решение № 69 от 08.01.2019г. по т. дело № 2259/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 121 от 17.01.2018г. по т. дело № 3110/2013г. на Софийски градски съд, ТО, 8 състав и „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД сума в размер 2 954,40 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД на основание чл. 213, ал. 1 във връзка с чл. 213а КЗ /отм./ сумата 49 174,45 лв., представляваща вземане за заплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди на моторно превозно средство с рег. [рег.номер на МПС] – лек автомобил марка „Ауди А8“, причинени при застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.04.2018г., по застраховка „Бонус Каско“ по полица № 51164932 и добавък 5 към нея, и ликвидационни разноски, която сума е дължима от ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № 085080093169 за моторно превозно средство с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.06.2013г. до окончателното й плащане, сумата 15 219 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.06.2010г. до 06.06.2013г., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 416,24 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. Достатъчно ли е за установяване на пълния механизъм на ПТП съдържанието на протокол за ПТП, съставен от органите за контрол по пътищата на МВР, когато последните не са възприели лично настъпването на ПТП и когато верността на протокола за ПТП е изрично оспорена? Обхваща ли доказателствената сила на протокола за ПТП изводите на длъжностното лице, направени въз основа на констатираните от него факти, за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП? Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокола на ПТП и възпроизведен изцяло в автотехническа експертиза, когато по делото са налице доказателства, оборващи така описания механизъм? – противоречие с решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, ТК, решение № 20/22.03.2017г. по гр. д. № 50128/2016г. на ВКС, ГК и решение № 227/12.02.2014г. по т. д. № 769/2012г. на ВКС, ТК.
2. Следва ли съдът да възприеме безкритично заключението на вещото лице, когато страната не е направила възражения срещу него или същото следва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото и доказателствената му стойност да бъде ценена съобразно обосноваността му? Необходимо ли е в решението да бъдат изложени мотиви от страна на съда, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? – противоречие с решение № 142/20.06.2017г. по гр. д. № 3673/2016г. на ВКС, ГК и решение № 120/31.07.2018г. по гр. д. № 2908/2017г. на ВКС, ГК.
Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, [населено място] чрез Адвокатско дружество „Д. и К.“ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията, предвидени в чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за основателност на предявения иск, въззивният съд е приел, че са налице визираните в чл. 213, ал. 1 КЗ предпоставки за възникване на регресното право на застрахователя – ищец, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и в същото време е изложил и собствени мотиви с оглед направените във въззивната жалба оплаквания, твърдения и доводи на страните.
Въз основа на представения протокол за ПТП № 1073306/20.04.2008г. и заключението на съдебната авто-техническа експертиза съдебният състав е установил, че на 20.04.2008г. в [населено място] между лек автомобил „БМВ 318 И“, управляван от И. А., и лек автомобил „Ауди А8“, управляван от М. В., е настъпило процесното ПТП, причинено виновно от застрахования при ответника /настоящ касатор/ водач на л. а. „БМВ 318 И“, който е навлязъл с автомобила си в лентата за насрещно движение, по която се е движил л. а. „Ауди А8“, в резултат на което двата автомобила са се сблъскали. Нанесените на л. а. „Ауди А8“ щети предимно в лявата част на предната броня са в резултат на насрещния сблъсък на автомобилите, като независимо от обстоятелството, че ударът не е челен, основната причина за настъпване на ПТП е неправилното навлизане на водача на л. а. „БМВ 318 И“ в насрещната лента за движение. По отношение на протокола за ПТП въззивният съд е посочил, че същият е издаден в съответствие с чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, като е съставен от органите на полицията след посещение на мястото на ПТП; относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за определяне на механизма на настъпване на ПТП факти /местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, маркировката на мястото/, протоколът е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Възражението на ответника по иска за недължимост на претендираните суми поради това, че основната причина за настъпилото ПТП е намиращата се в платното на водача на л. а. „БМВ 318 И“ неравност на пътя, е прието за неоснователно. Въззивната инстанция е посочила, че причината за навлизане в насрещното платно на движение не е резултат от обективна реакция на конструктивните особености, на механиката на автомобила, вследствие попадането му в сочената неравност, което да е довело и до невъзможност за контрол на автомобила от водача, а причината е само в субективна грешка при управлението, от неправилно решение на водача на л. а. „БМВ 318 И“, който вместо да се съобрази с пътната обстановка и да спре, е предприел маневрата за навлизане в насрещното платно за движение, без да изчака движещия се с предимство в тази лента автомобил. Позовала се е и на наложеното на това основание, предвид допуснатото нарушение от водача И. А., административното наказание по наказателно постановление № 59437/15.05.2008г., което не е оспорено и е заплатено от страната. Като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК въззивният съд практически е възприел и показанията на свидетелката И. А., че е навлязла в насрещната лента за движение, за да избегне неравности в нейната лента за движение, и не е възприел показанията, че насрещно движещият се автомобил е бил с висока скорост.
Въз основа на многобройните доказателства за вида и размера на претърпените от ПТП щети от л. а. „Ауди А8“ и заключението на съдебната автотехническа експертиза въззивният съд е направил извод, че всички увреждания, отразени в описа на застрахователното дружество – ищец се намират в пряка причинно – следствена връзка с процесното събитие, а стойността, необходима за възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 49 159, 45 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 релевантният правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и който е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора в т. 1 процесуалноправни въпроси се отнасят до доказателствената стойност на протокола за ПТП и необходимостта от заключение на съдебна автотехническа експертиза за установяване на механизма на ПТП и в този смисъл са релевантни, тъй като са от значение за делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по тези въпроси не е осъществено, тъй като същите са решени в съответствие с константната практика на ВКС /цитираните съдебни актове от касатора, решение № 85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011г. по т. д. № 444/2010г. на ВКС, І т. о., решение № 110/04.09.2013г. по т. д. № 194/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 98/25.06.2012г. по т. д. № 750/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 227/12.02.2014г. по т. д. № 769/2012г. на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012г. по т. д. № 423/2011г. на ВКС, І т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, съгласно която констативният протокол за пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. В цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства. В настоящия случай съдебният състав в съответствие с константната практика на ВКС е изследвал механизма на процесното ПТП с допустимите от ГПК доказателствени средства. Следва да се отбележи също, че протоколът за ПТП е подписан и от участниците в него, а не само от длъжностното лице, което го е съставило. Като се е съобразил с него и го е обсъдил във връзка с останалите доказателства, въззивният съд не се е отклонил от трайно установената съдебна практика. От показанията на свидетелката И. А. не се установява друг механизъм на настъпилото ПТП, предвид навлизането й в насрещната лента за движение поради неравности в нейната лента за движение.
Процесуалноправните въпроси, посочени в т. 2 от касатора, са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, поради което са релевантни. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл. в посочените от касатора решение № 142/20.06.2017г. по гр. д. № 3673/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 120/31.07.2018г. по гр. д. № 2908/2017г. на ВКС, ГК, както и в решение № 108/16.05.2011г. по гр. д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други, заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, като съдът не е длъжен да възприеме заключението на съдебната експертиза, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и в тази насока да изложи мотиви в съдебния акт. В конкретния случай въззивната инстанция в съответствие с константната практика на ВКС е обсъдила заключението на съдебната автотехническа експертиза заедно с останалите събрани по делото доказателства, като съобразно разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратила и към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените от него разноски за касационното производство в размер 2 216,40 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 08.01.2019г. по т. дело № 2259/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“, ЕИК[ЕИК], [населено място], пл. „Позитано“ № 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 216,40 лв. /две хиляди двеста и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.