3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 21.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N79 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 20.12.2010г. по гр.д.№1690/2010г. на Софийски АС за потвърждаване определение за отказ да бъде освободена А. Л. С. от заплащане на държавна такса.
Жалбоподателката – А. Л. С. моли да се отмени обжалваното определение като бъде освободена от заплащане на държавна такса.
Ответникът [община] поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Частната жалбоподателкат е поискала да бъде освободена от внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 19 787,76 лева, с оглед направено увеличение на иск за сума от 70 000 лева на 564 669 лева, за осъждане на [община] на основание чл.59 ЗЗД, поради причинени й вреди от невъзможност да ползува собствения си имот.
С определение от 28.09.2010г. по гр.д.№34/2010г. Окръжен съд Кюстендил е отказал да освободи ищцата-жалбоподател от внасяне на държавна такса, тъй като е приел, че не са налице предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК – последната не е установила липсата на достатъчно средства да заплати такава.
С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса по делото, тъй като не е представила доказателства, с които да се удостоверява наличие на финансови затруднения непозволяващи заплащане дължимата се държавна такса, а по-скоро има доказателства, че тя разполага с достатъчно средства като се направи преценка на имущественото й състояние, доходите, здравословното състояние и възрастта й – влог от 37000 ЩД, два апартамента в[населено място], имот в[населено място] и 350 лева пенсия.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е приложила изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че процесуалният въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото е за това кога следва да се приеме, че са налице предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд. По обуславящия изхода на спора процесуален въпрос по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е налице установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. В съответствие със същата, намерила израз и в определение от 29.10.2009 г. по ч. гр. д. № 547/2009 г. на ВКС, съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на жалбоподателката от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото й състояние, семейното й положение, здравословното състояние, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. формирал е изводите си въз основа на всички обстоятелства, относими към възможността на ищеца да заплати дължимата се такса по предявения иск. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС по този съществен процесуалноправен въпрос, приемаща, че следва да се следи за общото материално състояние на ищците, съпоставено с цената на иска и размера на държавната такса. Жалбоподателката не твърди, че съдебната практика по този въпрос е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателката не е изложила сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение, че не следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика подкрепяща изводите на въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на определение от 20.12.2010г. по гр.д.№1690/2010г. на Софийски АС, на основание чл.274, ал.3, вр. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по жалба на А. Л. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: