О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 421 по описа за 2019 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Д. О. З. и Х. Б. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. З., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 546 от 17.12.2018г. по в.ч.гр.д. № 447 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено определение № 822 от 8.11.2018г. по гр.д. № 1300/2018г. на Районен съд Нови Пазар за прекратяване на производството по делото поради липса на международна компетентност. Като счита постановеният акт за неправилен, желае същият да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за разглеждане по същество.
Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
В конкретният случай спор по фактите няма: Страните по делото са български граждани, които са сключили брак на 11.01.2004г. С решение № 343, влязло в сила на 30.04.2015г. по гр.д.№ 656/2015г. на РС Шумен, бракът им е прекратен по взаимно съгласие, като упражняването на родителските права по отношение на родените от брака четири деца е предоставено на майката и е определено местожителството им на адреса й в община Каспичан. Децата са български граждани: Х. Б. Б., [дата на раждане] , О. Б. Б., роден на 3.07.2007г., С. Б. Б., [дата на раждане] , Б. Б. Б., [дата на раждане]
Понастоящем ищцата има сключен друг брак, за което е съставен акт № 25 от 17.08.2018г. на община Каспичан. В подадената искова молба твърди, че има още две деца, родени на 19.02.2016г. и на 22.08.2018г., чийто актове за раждане, издадени от Община Каспичан, представя. Твърди, че тя, съпругът й /също български гражданин/ и всички деца живеят в Обединено кралство Великобритания, на адрес: М. Г. 6, М. файф, Ш.. Представя удостоверение относно адреса си в Ш. и две удостоверения от 12.07.2018г. и от 7.08.2018г., съгласно които детето Х. е ученичка в посочено училище от 19.12.2016г., а другите три деца учат в /основно/ училище, като О. предстои да се прехвърли от основното училище в това на по-голямата му сестра Х..
Ищцата е сезирала на 1.10.2018г. РС Нови Пазар със следните искания: Да бъде изменено постановеното решение по гр.д.№ 656/2015г. на РС Шумен като:
1. местоживеенето на децата да бъде променено съобразно техния настоящ адрес: М. Г. 6, М. файф, Ш.,
2. вместо досегашният режим на лични отношения с бащата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч.в събота до 17.00ч.в неделя, с приспиване, третият ден на коледните /27.12./ и от великденските празници, от 9.00ч.до 17.00ч., както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен отпуск, да бъде определен нов, който да е : 20 дни през лятната ваканция, на територията на Република България, когато децата са в страната, а на територията на Обединено кралство Великобритания – свободно, след съгласуване с майката,
3. Да бъде изменен определеният размер на издръжка, дължим от бащата за всяко едно от децата, от 90лв.на 150лв., месечно, считано от 1.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска,
4. Да бъде дадено разрешение по реда на чл.127а, ал.2 СК, вр. чл.76 т.9 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, Областна дирекция на МВР Шумен да издаде паспорт за задгранично пътуване на всяко едно от децата, без да е необходимо съгласието на бащата и разрешение децата да пътуват целогодишно от Република България до Обединено кралство Великобритания /с право на преминаване през страните членки на ЕС и С./, придружавани от своята майка и законен представител Д. З., без да е необходимо съгласието на бащата.
В молба-уточнение от 2.10.2018г., ищцата З. е заявила, че непълнолетното дете Х. Б. Б., родена 2004г., няма издадена българска лична карта.
Ответникът е български гражданин. В представения от него отговор, той изрично е изразил становището си, че приема компетентността на българския съд, който счита, че следва да разгледа и реши спора на основание чл.12 т.1 б.”б” от Регламент № 2201/2003. Заявява, че работи в Испания. Не е виждал децата от 12.2016г., когато майката ги е извела от страната. Поддържал е връзка /по телефон/ с детето Х.. През лятото на 2017г.е пристигнал в Англия, за да се срещне с тях, но тъй като дъщеря му не е отговорила на обажданията, а той не е знаел адреса, контакт не е осъществен. Признава исковете, като заявява, че е съгласен местоживеенето на децата да бъде променено, както и предлага режима на лични отношения да бъде: 30 дни през лятото /не 20/ в България, а във Великобритания- неограничен, след съгласуване с майката и че е съгласен да заплаща исканата издръжка. Заявява, че не е отказвал даване на съгласие за пътуване на децата и за издаване на паспорт.
След получаване на отговора, първоинстанционният съд служебно е прекратил производството по делото поради липса на международна подведомственост, позовавайки се на интереса на децата.
Въззивният съд е счел за законосъобразен постановения акт със следните мотиви: Предявените искове, включително и този по чл.127а СК, попадат в предметния обхват на Регламент № 2201/2003, по чиито правила следва да се определи компетентността. Относно искането, касаещо издръжката, се е позовал на чл.3 б.”г” Регламент № 4/2009, съгласно който когато искането за издръжка допълва иска за родителската отговорност, компетентността е на съда, разглеждащ иска за родителската отговорност. Прието е, че е приложима общата компетентност по чл.8 §1 – „обичайното местопребиваване”на децата, определяно от практиката /вж. дело С-523/07/ като „място, което изразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. Съдът е счел, че наличните данни, съгласно които четирите деца са записани и посещават училище в Ш., фактът че пребивават там повече от две години и живеят в разширеното семейство на своята майка, нейния съпруг и родените други две деца, са достатъчни да обосноват интеграцията им. Решаващият мотив на въззивният съд е, че висшият интерес на децата налага спорът да се разреши по обичайното им местопребиваване, което изключва приложимостта на предвиденото в чл.12 §3 б.”а” и б.”б”от Регламент № 2201/2003 изключение. Позовал се е на водещият критерии за близост и тясна връзка и на необходимостта децата да бъдат изслушани /което би се осъществило най-лесно в най-близкия до тях съд/, като е възприел твърдението за липса на дадено съгласие от бащата за пътуването им, което е счел, че изключва възможността те да се явяват за изслушване от български съд.
Съобразно тези мотиви, жалбоподателите желаят да се допусне касационно обжалване, като се позовават на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и поставят следните въпроси:
1. При наличие на основания по чл.12 §3 б.”а” и б.”б” от Регламент 2201/2003г. на ЕС и изрично приета от двамата родители /имащи обичайно пребиваване на територията на страна-членка на ЕС/ компетентност на българския съд, достатъчно основание ли е за последния, за да се прогласи, служебно, за международно некомпетентен, единствено „критерият за близост”, уреден в съображение 12 от Преамбюла на Регламента? Явява ли се критерият за близост, единствен и с най-голяма тежест, при определяне на интереса на децата, с оглед преценката за компетентност на българския съд да разгледа спор за родителска отговорност с международен елемент?,
2. Следва ли производството по дело за родителска отговорност с международен елемент да бъде прекратено от български съд, след като страните изрично са приела компетентността му? Защитен ли е интересът на дете – български гражданин, трайно установено в държава членка на ЕС, при избор на родителите, български граждани, български съд да се произнесе по спора им за родителска отговорност? Позовава се на противоречие с определения по ч.гр.д.№ 5565/2014г.на ІІІ г.о. и по гр.д.№ 289/2011г. на ІV г.о.
Съгласно цитираните определения /постановени по чл.274 ал.3 ГПК/, възражение за неподсъдност може да прави само ответника. Когато такова възражение не е направено и международната компетентност на българският съд е извън съмнение, тъй като страните по делото и техните деца са български граждани, съдът не може да откаже да разгледа делото, служебно произнасяйки се по въпрос, който не е поставен от страните и е извън предмета на делото. Това е така, защото чл.12 §3 б.”б” Регламент 2201/2003г. на ЕС предвижда пророгация на компетентност когато детето е гражданин на съответната държава членка /в случая България/, нейната компетентност е приета от носителите на родителската отговорност, към момента на сезиране на съда и е във висш интерес на детето.
Противоречието с така цитираните актове, съставляващи задължителна практика, налага да се допусне касационно обжалване по постановените въпроси, които са от значение за изхода на спора, на основание чл.280 ал.1 т.1,вр.с чл.274 ал.3 ГПК и да се разгледа спора по същество. Настоящият съдебен състав намира за неправилен изведеният в обжалваният въззивен акт извод, че интересът на децата налага исканията на ищците за изменение на постановеното решение по гр.д.№ 656/2015г. на РС Шумен и за издаване на разрешение по реда на чл.127а, ал.2 СК да се разгледат от съда по обичайното местопребиваване на децата в Ш. Съображенията:
В практиката си Съдът на ЕС приема, че изборът на приложимата съгласно Регламент 2201/2003г. норма, следва да е с оглед постигане на посочената в съображение 12 от Преамбюла на същия цел – правилата на компетентността, които той създава да осигурят висшия интерес на детето. Досежно понятието „обичайното местопребиваване” на детето, като общ критерий за определяне на компетентния съд, Съдът на ЕС посочва, че „по същество отразява фактически въпрос” и се определя като „място, което изразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда”. Приема се, че това място следва да се определи от националните юрисдикции с оглед съвкупността от специфични за конкретния случай фактически обстоятелства. За тази цел освен физическото присъствие на детето, трябва да се обсъдят и други фактори, които могат да покажат, че това присъствие в никакъв случай не е временно или случайно и че обичайното местопребиваване на детето наистина отразява такава интеграция в социална и семейна среда. Такива фактори са: продължителността, редовността, условията и причините за престоя на детето в дадена държава членка, както и неговото гражданство. /вж.решения С-376/14, С-523/09, С-111/17/. Преценката се прави въз основа на конкретно установените за случая фактически обстоятелства.
В настоящият случай – с оглед заявеното в исковата молба и в отговора – фактите, които са безспорните между страните са, че са бивши съпрузи, че майката е завела четирите деца в О. Кралство през декември 2016г., от когато бащата не ги е виждал и че към датата на издаване на удостоверенията /лятото на 2018г./ деца са записани да учат в посочените училища в Ш.. Данни за условията /жилищно-битови и други/, при които децата живеят, за тяхното здравословно състояние, за материалното положение на майката, за нейната месторабота, за социалното им обкръжение, за начина им живот, за наличието на помощ от трети лица, за средата, в която растат, за местоработата на настоящия съпруг на майката, както и за намеренията на майката относно бъдещото й и на децата местопребиваване – не са представени. Според настоящият съдебен състав, въз основа на тези твърде оскъдни първоначални данни, не е възможно да се направи извод за евентуалната интеграция на децата в социална и семейна среда, в смисъла, който беше посочено по -горе, което изключва прилагането на общият критерии по чл.8 от Регламента. В защита на интереса на децата, които са български граждани и които преимуществено са пребивавали в родината си /с изключение на последните две години/, следва българският съд – в изпълнение на задълженията си по чл.17 от Регламента, да извърши необходимите проверки, възползвайки се от механизмите на международното сътрудничество. Фактите, че ищцата е сключила на 17.08.2018г. брак в България, където са родени и последните й две деца, съответно на 19.02.2016г. и на 22.08.2018г. /актовете им за раждане са издадени от Община Каспичан/, могат да са индикатор за намерение за връщане в родината. Ответникът също е български гражданин и независимо, че работи в Испания, към настоящия момент не е установено по делото дали обичайното му местопребиваване не е в страната. Освен това, следва да бъде съобразено и неговото изявление /изрично направено в отговора му/, че не е отказвал даване на съгласие за пътуване и за издаване на паспорт на децата /в потвърждение на което е и обстоятелството, че именно с негово съгласие те са напуснали страната/. При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде зачетена волята на родителите, които като носители на родителската отговорност и лица, за които се презумира че съобразяват действията си с най-добрия интерес на децата, са приели компетентността на българския съд и компетентността да бъде определена съгласно чл.12 §3 б.”б”от Регламент 2201/2003г. Постановеният въззивен и потвърденият с него актове следва да бъдат отменени. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искания, по които съдът да се произнесе след като изиска данни от компетентните органи в Ш., по посочения адрес, за жилищно-битовите условия, при които децата живеят, за тяхното здравословно състояние, социалното им обкръжение, начин на живот, средата, в която растат, за материалното положение на майката и нейния съпруг, за тяхната месторабота, средствата с които разполагат, за наличието на помощ от трети лица и всички други данни, от значение за случая.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от Д. О. З. и Х. Б. Б., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д. З. против въззивно определение № 546 от 17.12.2018г. по в.ч.гр.д. № 447/2018г. на Окръжен съд Шумен.
ОТМЕНЯ определение № 546 от 17.12.2018г. по в.ч.гр.д. № 447 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен и потвърденото с него определение № 822 от 8.11.2018г. по гр.д. № 1300/2018г. на Районен съд Нови Пазар за прекратяване на производството по делото и
ВРЪЩА делото на Районен съд Нови Пазар за разглеждане на спора съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :