3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София, 22.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. №112 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 1266/18.11.2013г. по ч.т.д.№ 335/2013г. на Окръжен съд Стара Загора, с което в производство по чл.577 ГПК е потвърден отказът на съдията по вписванията при Районен съд Стара Загора за заличаване на възбрана по молба вх.№ 10348/01.10.2013г., подадена от банката.
С частната касационна жалба се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно и връщане на преписката на съдията по вписванията за извършване на исканото действие. Изложени са съображения, че изводът на окръжния съд, че възбраната запазва действието си и след публичната продан, създава несигурност за купувачите, придобили собствеността в резултат на нея и противоречи на разпоредбата на чл.496,ал.2, изр.второ ГПК. Становището е, че с извършване на продажбата и влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, с което описаните имоти са възложени на банката, както учредените ипотеки, така и вписаната възбрана се погасяват по силата на закона на основание чл.175,ал.1 ЗЗД. Поради това, искането за заличаване на вписаната на 01.08.2008г. възбрана следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.31,ал.2 Правилника за вписванията. Алтернативно се поддържа искането- ако основанието за заличаване на възбраната не е в разпоредбата на чл.31,ал.2 Правилника, то да бъде приета като приложима разпоредбата на чл.19,ал.2 ПВ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като процесуалноправни са поставени въпросите 1/ Приложима ли е нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.19,ал.2 и ал.3 от ПВ и по отношение на заличаването на вписаните възбрани върху продаден на публична продан недвижим имот; 2/ Приложима ли е нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.31,ал.2 от ПВ и по отношение на заличаването на вписаните възбрани върху продаден на публична продан недвижим имот. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- противоречие на изводите на съда с Определение № 49 от 01.02.2020г. по ч.гр.д.№ 13/2010г. на ІІ г.о., в което според касатора е обоснован извод за приложимост на разпоредбата на чл.19,ал.2 ПВ, както и на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК-противоречива практика на съдилищата по формулираните правни въпроси- Определение № 13 от 20.01.2011г. на ОС Хасково по в.ч.гр.д.№ 31/2011г. и Определение № 932 от 19.01.2012г. на СГС по в.ч.гр.д.№ 16075/2011г. Сочи се и наличието на третата допълнителна предпоставка за касационното обжалване.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
С Определение № 49 от 01.10.2013г. съдията по вписванията в РС Стара Загора е постановил отказ по молбата на касатора за заличаване на вписана възбрана. Приел, че банката е придобила имот на публична продан, върху който с определение № 22/24.07.2008г. по ч.гр.д.№ 1009/2008г. по описа на ОС Стара Загора е било допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на Н. К. чрез налагане на възбрана в тежест на Д. М., както и че възбраната е вписана на 01.08.2008г. Посочил е, че в конкретния случай заличаването на възбраната следва да се извърши по реда на чл.31 от ПВ- по силата на нареждане, изходящо от органа, допуснал обезпечението. Приел е, че молителят е сезирал направо службата по вписванията без да представи определение на ОС Стара Загора за отмяна на наложеното обезпечение, а съдията по вписванията не разполага със законови правомощия да преценява дали материалните предпоставки за обезпечаване на бъдещия иск чрез налагане на възбраната са отпаднали; тази компетентност принадлежи единствено на органа, допуснал обезпечението, чийто акт съгласно чл.31 ПВ е основание за заличаването на възбраната. С обжалваното определение ОС Стара З. е потвърдил отказа, като е приел, че наложената по реда на обезпечителното производство възбрана може да бъде заличена само въз основа на акт на съда за отмяна на обезпечението. Счел е за неоснователно позоваването на банката на разпоредбата на чл.175,ал.1 ЗЗД, като неприложима норма към обезпечителните мерки. Мотивирал е, че съгласно изричното й съдържание, тя се отнася само за ипотеките, но не и за наложените възбрани, които запазват действието си и след публичната продан, като се е позовал на поставеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК Определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1229/2013г. на І г.о.
От изложеното е видно, че окръжният съд не се е произнасял и не е обсъждал действието на нормата на чл.175,ал.1 ЗЗД във връзка с разпоредбите на чл.19,ал.2 и ал.3 от ПВ, приложими по отношение на вписването на ипотеката, поради което първият формулиран от касатора правен въпрос стои извън решаващите изводи на съда, поставен е хипотетично и не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване.
По втория правен въпрос не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка на касационното обжалване. Касаторът сам сочи, че в Определение № 49 от 01.02.2020г. по ч.гр.д.№ 13/2010г. на ІІ г.о., е обсъждан въпросът за приложимост на разпоредбата на чл.19,ал.2 ПВ по отношение на искане за заличаване на възбрана, но това не е проблем, поставен и разрешен в обжалваното определение. Същевременно изводите на съда по релевантния за спора въпрос са изцяло съобразени с приетото в цитираното Определение № 98 от 28.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1229/2013г. на І г.о., постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК и представляващо поради това задължителна за него съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/ /. Това обстоятелство изключва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Д. на противоречие на постановения отказ за вписване на заличаване на възбраната с разпоредбата на чл.496,ал.2, изр.второ ГПК се прави за пръв път в касационната жалба и изложението към нея и по него касационната инстанция не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1266/18.11.2013г. по ч.т.д.№ 335/2013г. на Окръжен съд Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.