О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 22.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7707/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Т. Х. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 205 от 18.09.2013 г. по гр.д.№ 373/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Сливенски районен съд по гр.д.№ 6041/ 2012 г. и по този начин е прието за установено в отношенията между жалбоподателката и [фирма], [населено място], че Т. М. дължи на дружеството сумата 6 538,95 лв. – незаплатена електрическа енергия за период 18.08.2009 г. – 21.02.2011 г. и сумата 1 481,28 лв. лихви за забава.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че има противоречива практика по разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос за значението и стойността като доказателство на констативен протокол, съставен при подмяна на електромер, когато има спор за отчетената от този уред потребена електрическа енергия. Позовава се на решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 100/ 2013 г. Повдига също процесуалноправният въпрос за последиците от липсата на възможност да се установи било ли е изправно едно средство за търговско измерване поради това, че не е налично към момента на исковото производство, който въпрос счита, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Според него не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като констативният протокол, върху който съдът е основал решението си, не е бил оспорен от жалбоподателката. Вторият въпрос според него е няма значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което моли за недопускане на касацията.
Жалбата е допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно.
Въззивният съд е приел, чрез препращане по чл.272 ГПК и излагайки собствени фактически и правни съображения по доводите във въззивната жалба, че ищецът и ответницата (сега касационен жалбоподател) са били в облигационни отношения свързани с доставка на електрическа енергия. Т. М. се явявала потребител на такава енергия в собствена сграда и адресат на задължението за заплащане на ползваната енергия. Съдът посочил, че средството, с което за исковия период е измервано количеството на потребена енергия, е демонтирано от представител на [фирма] в отсъствие на потребителя и свидетели, но че в отговора на исковата молба и в първото съдебно заседание пред първата инстанция не е направено възражение за неизправност на това средство. С преклудиране на възможността да се направи фактическо възражение за неизправност на демонтирания електромер и да се оспори протоколът за демонтирането му, съдът е обосновал недоказаност на възраженията на ответницата за „надписване” на сметките й и е уважил предявените срещу нея установителни искове.
При тези мотиви на въззивната инстанция процесуалноправният въпрос за последиците от липсата на възможност да се установи даден факт поради неналичност на веществено доказателство не обуславя въззивното решение. Съдът не е разрешавал такъв въпрос, тъй като той не е бил поставен пред него. Разрешен е (в обжалваното въззивно решение) процесуалноправният въпрос за последиците от пропускането на сроковете за заявяване на фактическо възражение и за оспорване на писмено доказателство, който жалбоподателката не повдига. Доколкото въззивният съд е основал изводите си на процесуална преклузия досежно тези факти и обстоятелства, той не е разглеждал въпроса какви биха били последиците, ако при своевременно направени възражения не е налично веществено доказателство, от което може да се установят тези възражения. Следователно поставеният в тази връзка процесуалноправен въпрос е ирелевантен за крайния резултат от спора. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато, без оглед дали същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Процесуалноправният въпрос за значението и стойността като доказателство на констативен протокол, съставен при подмяна на електромер, когато има спор за отчетената от него енергия, обуславя решението. Не се установяват обаче твърденията на жалбоподателката, че по този въпрос има противоречива практика. Приложеното от нея решение на Сливенски окръжен съд по гр.д.№ 100/ 2013 г. действително взема становище, че протоколът не е годно доказателство за установяване на фактът на изправността на електромера, ако не е съставен по предвидения в Общите условия ред. Не става ясно обаче дали в производството по това дело протоколът е бил оспорен. А в настоящия случай въззивният съд е зачел доказателственото значение на протокола защото съставителят му е разпитан (и кредитиран) като свидетел по делото и защото ответникът (жалбоподателката в касационното производство) не го е оспорил нито като документ, нито като удостоверени в него факти. При това положение не може да се приеме, че обективираната в двете съдебни решения практика е противоречива, а установяването на наличие на противоречива практика е в тежест на касатора (виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.).
По тези съображения Върховният касационен съд счита, че в случая не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т. 2 и 3 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 205 от 18.09.2013 г. по гр.д.№ 373/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: