Определение №94 от 22.2.2017 по ч.пр. дело №5458/5458 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 94
София, 22.02.2017г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 5458 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К., подадена чрез процесуалния представител Д.М.-инспектор юрист към ТД на К., [населено място] срещу определение № 256/31.7.2015 г, постановено по частно гр.дело № 60/15 г по описа на Апелативен съд-Б., с което е допълнено въззивното решение № 61/15.6.2015 г по гр.дело № 60/15 г по описа на АС-Бургас, в частта относно разноските като :
– К. е осъдена да заплати на Г. И. И. сумата 6 739 лв, представляваща съдебни разноски, сторени пред въззивния съд и пред ВКС при първото разглеждане на делото и е ИЗМЕНЕНО въззивното решение като
– К. е осъдена да заплати на адв.К. В. К. от АК Б. сумата 3445 лв адвокатско възнаграждение.
Иска се отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на друг, с който искането за присъждане на разноски на ответника Г. И. и на процесуалния представител на Н. И.-адв.К. бъде оставено без уважение.
Ответниците по частната жалба оспорват същата.Считат, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е процесуално допустима като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 183/14.4.2016 г по ч.гр.дело № 5458/15 г, ВКС, Четвърто ГО е спрял производството по настоящото частно гр.дело до произнасянето по гр.дело № 5459/15 г на ВКС, Четвърто ГО.
С решение постановено по гр.дело № 5459/15, ВКС, Четвърто ГО е уважил исковете като е отнел в полза на държавата идеални части от два незастроени недвижими имота, апартамент и гараж в [населено място], обл.Б., както и две превозни средства и сумата 3080 лв, получена от разпореждане с товарен автомобил „И.“.
Налице са предпоставките на възобновяване на производството по ч.гр.дело № 5458/15 г.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искането за присъждане на разноски на ответника И. следва да бъде частично уважено, тъй като предявеният срещу него иск е частично отхвърлен.И. е сторил и доказал в производството разноски на сума 6739 лв, от които следва да му бъде присъдена сумата 2246, 33 лв-съответстваща на отхвърлената част от иска.
По отношение на направеното от адв.К. искане за присъждане на адвокатски хонорар, въззивният съд е приел следното : В представеното адвокатско пълномощно е вписано, че адвокатът предоставя безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА, тъй като страната няма възможност за заплащане на адвокатското възнаграждение, предвид факта, че е материално затруднена.Поради това съдът е определил на адв.К. възнаграждение в размер на 3445 лв, съгласно чл.7 ал.2 т.4 вр.чл.9 ал.1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г на Висшия адвокатски съвет и е осъдил К. да заплати на процесуалния представител на Н. И.-адв.К. посоченото възнаграждение.Определението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а молбата на адв.К. отхвърлена изцяло.Същият е упражнявал безплатна правна помощ, като в адвокатското пълномощно е посочено поради това, че лицето е материално затруднено.По делото обаче липсват подобни доказателства, което е основание да не може да бъде ангажирана отговорността на противната страна за разноски.Ответницата е имала на разположение реда по чл.40 от Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност /отм/ като е можела да поиска от съда допуснал обезпечението освобождаване на суми за заплащане на съответните адвокатски възнаграждения.Ищцата не е сторила това и същевременно не е доказала да е материално затруднена, поради което искането на пълномощника й за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.
Определението е частично незаконосъобразно предвид изхода на гражданско правния спор и следва да бъде отменено в горните му части.Предявените срещу ответниците искове са частично уважени, поради което с оглед отхвърлителната част следва да бъде ангажирана отговорността на ищеца за съдебните разноски.
Воден от гореизложените мотиви, В. касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯВА определение № 256/31.7.2015 г, постановено по частно гр.дело № 60/15 г по описа на Апелативен съд-Б., с което е допълнено въззивното решение № 61/15.6.2015 г по гр.дело № 60/15 г по описа на АС-Бургас, в частта относно разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата по чл.248 ГПК, подадена от Г. И. И. за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 2246, 33 лв до сумата 6 739 лв, представляваща съдебни разноски, сторени пред въззивния съд и пред ВКС при първото разглеждане на делото.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в обжалваната му част за сумата от 2246, 33 лв.
ОТМЕНЯВА определение № 256/31.7.2015 г, постановено по частно гр.дело № 60/15 г по описа на Апелативен съд-Б. в частта, с която на адв.К. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер на сумата 3445 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ в тази част молбата по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3445 лв на основание чл.7 ал.2 т.4 вр.чл.9 ал.1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г на Висшия адвокатски съвет, като неоснователна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.

Scroll to Top