О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№94
София, 22.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3982 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Л. чрез пълномощника му адвокат М. К. против решение № 143 от 25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 116 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 1 от 2.01.2018 г. по гр.д. № 157/2018 г. на Районен съд-Тервел за отхвърляне на предявения от Л. С. Л. против Н. Ж. Х. иск за делба на нива с площ от 7.996 дка, имот №** по плана за земеразделяне на землището на [населено място], както и на нива с площ от 21.002 дка, имот № ** по плана за земеразделяне на землището на [населено място].
Н. Ж. Х. е подала чрез пълномощника си адвокат К. Р. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
С исковата молба Л. С. Л. е поискал делба на нива от 7.996 дка и на 14/21 ид.ч. от нива от 21.002 дка, закупени по време на брака с ответницата с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че договорът е покупко-продажба е симулативен и прикрива дарение. Районният съд е приел, че правата са придобити по дарение и е отхвърлил иска за делба на нива от 7.996 дка и на 14/21 ид.ч. от нива от 21.002 дка.
Въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал указания на ищеца да посочи чия собственост са останалите 7/21 ид.ч. от нивата от 21.002 дка. В изпълнение на указанията ищецът е посочил, че иска делба на цялата нива, а в съдебно заседание е уточнил, че е придобита по време на брака с посочения в исковата молба нотариален акт.
Отчитайки фактическите твърдения на ищците Окръжен съд-Добрич е приел, че представените доказателства – обратно писмо от 20.09.2001 г. /представляващо частен писмен документ, чието съдържание следва да бъде ценено в съответствие с останалите доказателства/ и гласни доказателства /показанията на свидетеля Т. Г., майка на ответницата и прехвърлител по договора за покупко-продажба, чиито показания следва да бъдат кредитирани, доколкото ищцовата страна не е ангажирала доказателства, които да въведат съмнение в обективността и безпристрастността им/ – установяват, че договорът за покупко-продажба нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. е прикривал договор за дарение. По този начин ответницата е придобила индивидуалното право на собственост върху делбения имот – нива с площ от 7.997 дка и 14/21 ид. части от нива с площ от 21.002 дка. По отношение нивата от 21.002 дка допълнително са изложени съображения, че с договорът по нотариален акт № *, том * , рег. № *, дело № * от * г., на който се позовава ищецът, са придобити 14/21 ид.ч., а за разликата от 7/21 ид.ч. липсват доказателства да са придобивани от ответницата, което също е основание за отхвърляне на иска за делба на този имот.
В касационната жалба Л. С. Л. е навел довод за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на нивата от 21.002 дка, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя въпросите:
1) какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК, според която служебната му проверка има за предмет валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси възивният съд е ограничен от посоченото в жалбата;
2) какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл.146 ГПК, респективно когато докладът му е непълнен или неточен;
3) длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото;
4) при какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражение след като процесуалното действие по уточняване на исковата претенция за делба е направено едва пред въззивен съд;
5) следва ли въззивният съд да се произнесе по искането за изменение на иска с нарочно определение, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за произнасяне по предявения иск;
6) за значението на писмен документ, издаден и подписан само от единия съпруг, който е страна по сключена през време на брака придобивна сделка, да послужи като доказателство в процеса за разкриване на симулацията й;
7) за действието, което такъв документ има спрямо другия съпруг, който не е участник в сделката, но придобива права от нея по силата на закона /чл.21 СК/.
Д. за недопустимост на въззивното решение е обоснован с твърдението на касатора, че пред въззивния съд е извършил не уточнение на нередовна искова молба, а изменение на иска, поради което първоинстанционното решение е следвало да бъде обезсилено, а делото да се върне на районния съд за произнасяне по целия предмет на спора. Посочената теза е основана на смесване на правните фигури непълнота на съдебното решение, нередовност на искова молба и изменение на иска. Дори и волята на ищеца да е била да измени предявения иск, то въззивния съд не може да допусне и разгледа изменението, тъй като съгласно чл.214 ГПК, изменение на иска е допустимо до приключване на първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Не може да се приеме и че е налице непълнота на решението на районния съд, а и непълнотата на съдебното решение е основание за допълнително произнасяне по реда на чл.250 ГПК, а не за обезсилване на основното решение. Искът за делба на идеални части е процесуално недопустим, но доколкото въззивният съд е отстранил нередовността на исковата молба, като ищецът ясно е заявил, че желае делба не на идеални части, а на целия имот и въззивният съд се е произнесъл именно налице ли е съсобственост между страните на цялата нива от 21.002 дка, то липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение.
Поставените от касатора въпроси са свързани с доводите в касационната жалба, че на ищеца не са връчени представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, не му е предоставена възможност да се запознае с обратното писмо и да организира защитата си, не е обсъден договора за замяна от 21.06.2002 г., в който са записани и двамата бивши съпрузи, поради което логически неиздържано е през 2001 г. само единия от тях да е собственик на земята под сградите, а през 2002 г. и двамата да участват като заменители, налице са и процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото.
Въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като от данните по делото е видно, че липсва противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС. Изводът за симулативност на договора за покупко-продажба е направен въз основа на ангажираните от ответницата гласни доказателства, а не въз основа на обратното писмо, за което съдът изрично е посочил, че съставлява частен писмен документ /т.е. удостоверява само, че изявлението в него е направено от автора на документа/. В доклада на първоинстанционния съд на ищеца е указано, че следва да установи твърденията си, от които произтича претендираната съсобственост и са му допуснати исканите двама свидетели, а обстоятелството, че същите не са разпитани, тъй като не са доведени от ищеца, не съставлява процесуално нарушение.
Съгласно трайната практика на ВКС въззивният съд дължи обсъждане на доводите на страните, относими към изхода на спора. Съпружеска имуществена общност стават придобитите по време на брака на възмездно основание имущества. Следователно относимо към изхода на настоящия спор е дали основанието за придобиване на собствеността на двата земеделски имота е възмездно и преценката се прави към момента на настъпване на вещно транслативния ефект на придобивното основание. Именно затова от последващо разпореждане с вече придобитото имущество при липса на други доказателства по делото, не могат да бъдат правени изводи дали при придобиването му имуществото е станало съпружеска имуществена общност, а необсъждането от страна на въззивния съд на договора за замяна от 2002 г. не дава основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на настоящото производство Л. С. Л. следва да възстанови на Н. Ж. Х. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 2000.00 лв., представляващо заплатено възнаграждение на адвокат К. Р..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 143 от 25.06.2018 г., постановено по гр.д. № 116 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Добрич.
ОСЪЖДА Л. С. Л., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, адвокат М. К. да заплати на Н. Ж. Х., [населено място], [община], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат К. Р. разноски по повод касационната жалба в размер на 2000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: