О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 23.03. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2117 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Д. срещу решение № 527/23.03.2015 г. на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, въззивно отделение -V състав по гр.д. № 2155/2014 г. с оплаквания за недопустимост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмени възражение и изложения на основания за недопускане на касационно обжалване.
Настоящият състав на ВКС констатира, че решението, предмет на касационната жалба е постановено от ПОС като повторна въззивна инстанция – изрично посочено на стр. 1-ва на решението. ПОС е изброил постановените до момента решения по делото – първоначално решение на ПРС № 1803/13.05.2011 г., уважаващо исковете; решение на ПОС № 1694/15.11.2012 г., отменящо решението на ПРС и отхвърлящо исковете; решение на ВКС № 80/25.06.2014 г., обезсилващо решението на ПОС и връщащо делото за ново разглеждане от ПОС. Обсъдени са и събраните по делото доказателства и е посочено, че въззивната жалба е изцяло неоснователна /стр.7-ма от мотивите/, но е постановен диспозитив „признава за установено по отношение СД, съдружника К. Л. и съдружничката М. Р. М., че дължат солидарно на [фирма] сумата 21343.32 лв., представляваща обезщетение вместо изпълнение по договор за заем за послужване на доставени, но невърнати 59287 кг. пшеница по фактура № [ЕГН]/ 12.03.2009 г. със законна лихва, считано от 12.12.2008 г. до окончателното изплащане, както и 676.90 лв. за направени разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед № 734/09.02.2009 г. от ПРС по ч.гр.д. № 12366/2008 г.“ Постановеният диспозитив от въззивния съд в случая се различава от диспозитива на първоинстанционното решение № 1803/13.05.2011 г. по гр.д. № 3365/2009 г., обжалвано пред ПОС само по основанието на дължимите суми – обезщетение вместо изпълнение по договор за заем за послужване в решението на ПОС, а неплатена продажна цена на доставена пшеница в решението на ПРС, без наличие на отменителен диспозитив – изцяло или частично и постановяване на ново решение /чл.271 ал.1 ГПК/.
При така изразената от ПОС воля в мотивите във връзка с образуваното пред него въззивно производство и изложени съображения относно неоснователността на въззивната жалба, постановеният диспозитив от ПОС като първоинстанционен съд, а не въззивен такъв /чл.271 ал.1 ГПК/, но различаващ се от диспозитива в решението на ПРС само относно основанието на облигационната връзка между страните, за което са изложени съображения в мотивите, е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК. Делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за поправката й по реда на чл.247 ал.2-4 ГПК, при което се приведе в съответствие изразената от съда воля в мотивите и тази в диспозитива на постановеното решение. След произнасянето от ПОС, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по подадената касационна жалба от [фирма].
Мотивиран от горното ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2117/2015 г. по описа на ВКС.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за поправка на констатираната очевидна фактическа грешка, съобразно мотивите на настоящото определение.
След произнасянето на Пловдивски окръжен съд, делото да се върне на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по касационната жалба на [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.