О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 24.01.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 789 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.03.2012г. по гр.д.№121/2012г. на ОС Перник, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.576 ГПК.
Жалбоподателят К. Г. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът А. за п и ск- София, чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърил иска на К. Г. за прогласяване нищожността на вписаното под № г. на Службата по вписванията [населено място] подновяване на законната ипотека върху посочения в исковата му молба недвижим имот в [населено място], която ипотека е вписана под № г. в същата служба, по искане на кредитора- А. за п и с к София.
Установено е по делото, че е наложена законна ипотека за обезпечаване парично задължение на купувача/ третото лице Н. С./ по договор от 13.10.1999г. за приватизация на търговски обект – “М.”, в [населено място]. Установено е също така, че по гр.д.№ 1122/2005г. по описа на РС Перник е издаден на несъдебно изпълнително основание – чл.237 ГПК /отм/- изпълнителен лист в полза на същата А. срещу за неплатена от последната покупна цена по процесната приватизационна продажба. /посочена по-горе/. Прието е, че купувачката по приватизационноя договр и продала процесния имот на родителите на жалбоподателя с нотариален акт № г., а те от своя страна са го продали на последния с нотариален акт № г. Установено е, че от страна на О. [населено място] е разрешено извършването на съответните строителни работи за промяната предназначението на процесния търговски обект в “магазин за хранителни стоки”. Прието е, че от приложеното удостоверение на Службата по вписванията – [населено място] се установява, че на 26.08.2009г. е съответно вписано подновяване на процесната ипотека, въз основа на съответна молба от 21.08.2009г. на кредитора- А. за п и с к- София.
При така установените фактически обстоятелства съдът е приел, че е налице идентичност между имота – предмет на учредената ипотека и този, предмет на горните нотариални актове и на подновената ипотеката, тъй като други сгради в процесния УПИ няма, а не е и имало, поради което съгласно закона процесната ипотека продължава да тежи върху тази сграда – търговски обект. Съдът е счел, че в случая са спазени съответните законови изисквания посочени в чл.172 ЗЗД относно подновяване на ипотека и не са налице условията на чл.576 ГПК за прогласяване вписването на това подновяване за нищожно.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за приложението разпоредбите на чл.167, 168 ЗЗД и чл.18,16 и 6 ПВ към подновяване на вече вписана ипотека, както и за необходимостта в молбата за подновяване на вписването на законната ипотека да се посочат настъпилите изменения относно имота, обременен със законна ипотека, както и евентуалната промяна в размера на задължението. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Не посочва съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че при така формулирани въпроси, основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК не са налице, тъй като приложимите материални норми на закона са ясни. В практиката е изяснен въпроса, за това, че изводът по отношение тъждеството на ипотекирания имот е фактически извод на решаващия съд, основан на обстоятелствата по делото, а не единствено на описанието на вещта в акта – т.е не само на правните, но и на фактическите индивидуализиращи признаци на ипотекирания имот и неговото притежание към момента на сделката, подлежат на преценка. В тази връзка и в съответствие с трайната практика въззивният съд е преценил доказателствата и е приел, че последваща промяна на индивидуализиращи имота признаци не води до извод за липса на тъждество, съответно да се приеме, че учредителят, сега ответник по жалбата и по иска, е вписал подновяване на ипотека върху друг имот. Доводите на жалбоподателя сочат необоснованост на въззивното решение и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение обаче не е самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване в предварителното производство по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
При прилагането на института касаещ установяване нищожност на нотариалното действие няма противоречива практика във връзка с вида недействителност, нейните материални предпоставки и последици. В практиката, възприета и в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение от 10.08.2009г. по ч. т. дело № 311/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, се приема, че само когато се вписва законна ипотека на основание чл. 166 и чл. 168, ал. 1 ЗЗД във връзка с § 11д от ДР на ЗПСК и § 8 от ПР към ЗИДЗПСК е необходимо молбата и подлежащите на вписване актове да съдържат реквизитите, визирани в чл. 168, ал. 2, във връзка с чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 6, ал.1 Правилника за вписванията, както и към следва да бъдат приложени и документите за собственост. Посочените реквизити са необходими с оглед характера и целта на вписването. Тези правила не намират приложение при продължаване действието на вписването. Следва да се има предвид обаче, че въпросите за приложението разпоредбите на чл.167, 168 ЗЗД и чл.6, 18, 16 ПВ не са обуславящи изхода на конкретния спор, защото в случая съдът е разгледал иск за нищожност на нотариалното действие с оглед разпоредбата на чл.576 ГПК, а не на ипотеката.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2012г. по гр.д.№121/2012г. на ОС Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: