3
гр. д. № 23/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 94
София, 25.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 5 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 23/2013 г.
Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу определение № 320 от 23.10.2012 г. по ч. гр. д. № 298/2012 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение по гр. д. № 2122 от 17.08.2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на касатора за конституиране като трето лице помагач Агенцията по приватизация, [населено място]. Касационният довод е за необоснованост на изводите за неоснователност на искането както и за незаконосъобразност на извода за преклудиране на правото да се направи мотивирано искане за конституиране на трето лице помагач в процеса. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос – намира ли приложение разпоредбата на чл. 266 ГПК и в производството по обжалване на определения и съобразно това лишена ли е страната от възможността да навежда нови обстоятелства и факти при въззивното обжалване с цел преценката на правилността на определението.
Ответникът по жалбата не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Срещу касатора са предявени от „С. парк Б.”, [населено място] обективно съединени ревандикационни искове за предаване владението на 15 недвижими имота, съставляващи сгради. Ищецът извежда легитимацията си на собственик от това, че имотите са внесени като непарична вноска в капитала, с който е учреден през 2010 г. от едноличния собственик на капитала [фирма], [населено място]. Последния е придобил вещни права върху имотите на основание договор за покупко-продажба, сключен на 28.10.2010 г. с Районен кооперативен съюз „Ч.”, [населено място].
Касаторът, ответник по иска, оспорва правата на ищеца, като придобити от несобственик. Противопоставя собствени права върху имота, които твърди, че е придобил на основание чл. 17а ЗППВОП, тъй като сградите са били включени в баланса на дружеството при преобразуването му в ЕАД с държавно имущество през 1993 г. Твърди, че Р. „Ч.” не се легитимира като собственик на основание чл. 1 от ПЗР на ЗК от 1991 г., тъй като сградите са построени след като собствения му терен е бил отчужден (отнет), поради което не подлежат на възстановяване на кооперативната организация.
Касаторът с отговора по исковата молба е поискал конституирането като трето лице помагач на Агенцията по приватизация. Искането е мотивирал с това, че той е приватизирано дружество. Представя договор от 22.10.1999 г. за продажба на 2475 дяла съставляващи 73% от капитала му. Не излага мотивира относно това, за кои отношения между него и агенцията решаващите мотиви по предявения иск ще са от значение.
С определение от 17.08.2012 г. Бургаски апелативен съд е отказал да уважи искането за конституиране на трето лице помагач като немотивирано и неоснователно.
Въззивният съд е потвърдил определението като законосъобразно.
Съответства на данните по делото и закона, правният извод, че Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не е страна по договора за приватизация, поради което не носи отговорност в случай на евикция на купувач по приватизационен договор. Това следва и от приетото в т. 5 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ТК на ВКС относно това, че Агенцията за приватизация, а сега АПСК, е административен орган и действа в качеството на процесуален представител на държавата, който има ограничени в рамките на изрична законова делегация процесуални права. Те са уредени в чл.19, ал. 2, т.1 и 2 и т.6 (отм.) ЗПСК, а сега чл. 22б, ал. 4, т.1 и т. 6 ЗИДЗПСК (Д.в.бр.18, от 05.03.2010 г.).
Законосъобразно е прието, че искането по чл. 219, ал. 1 ГПК не е мотивирано, а излагането на съображения за обуславяне на правния интерес от него пред въззивната инстанция е недопустимо като преклудирано. Това следва от нормата на чл. 219, ал.1 ГПК, която повелява, че ответникът по иска може да привлече трето лице помагач с отговора на исковата молба. с изтичането на срока за отговор това право се преклудира, поради което ако не е упражнено по предявения в закона ред, следващи процесуални действия са недопустими дори и те да касаят обуславянето на правния интерес от привличането.
Поставеният в изложението процесуален въпрос не е решаван от съда. Същественият за изхода на процесуалното искане въпрос, решен от съда, не е за това дали в производството по обжалване на определения намира приложение разпоредбата на чл. 266 ГПК, а дали искането за конституиране на трето лице помагач е направено в срока и в съответствие изискванията на чл. 219, ал. 1 ГПК. Въпросът , по който се иска допускане на касационна проверка, не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се до допуска такава на обжалваното въззивно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 320 от 23.10.2012 г. по ч. гр. д. № 298/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: