О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
гр.София, 26.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6755/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. М. М. и М. С. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1143 от 21.07.2014 г. по гр.д.№ 1179/ 2014 г. С него е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 9056/ 2013 г. (поправено с решение от 28.04.2014 г.) и по този начин, по иска на М. Г. М. срещу жалбоподателите, е развален договорът, сключен с нотариален акт № ***, т.**, н.д.№ 685/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, с който М. Г. М. прехвърля на дъщеря си Г. М. М. срещу задължение за издръжка и гледане ? идеална част от недвижим имот с площ 989 кв.м., находящ се в м.Р., район А., [населено място], идентификатор № *****.****.**** и находящата се в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № *****.****.****.* с прилежащите към нея маза и таванска стая.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите повдигат материалноправните въпроси погасява ли се задължението за полагане на грижи по договор за издръжка и гледане при отказ на кредитора да приема такива; имат ли право приобретателите по такъв договор да трансформират едностранно задължението за издръжка в парично при отказ на кредитора да получава издръжка; може ли такъв договор да бъде развален, ако неизпълнението на задълженията на приобретателя по него е налице, но не е виновно. Считат, че тези въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, а за последния от тях – и че има значението за точното прилагане на закона и развитието на правото. В противоречие с практиката на ВКС според касаторите е разрешен и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Ответната страна, М. Г. М., оспорва жалбата като претендира, че въззивният съд не е приел нито наличие на забава на кредитора, нито липса на вина у длъжницата по договора. Поради това счита, че поставените въпроси не са от значение за крайните изводи на съда, като при евентуалност излага съображения, че по тях е съобразена установената от Върховния касационен съд тълкувателна практика.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд обсъдил в мотивите на обжалваното решение доводите на страните, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, и приел за установени следните факти: Ищецът по делото М. М. и дъщеря му Г. М. са сключили договор, по силата на който ищецът прехвърлил на ответницата (по време на брака й с ответника М.) ? идеална част от процесния имот срещу поето задължение от приобретателката да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му. Грижите следвало да се полагат и издръжката да се предоставя в имота – предмет на договора, който се намира извън чертите на града и достъпът до него е затруднен. Ищецът се нуждае от ежедневно обгрижване и издръжка, тъй като е 75 % неработоспособен поради заболяване, необходими са му средства за лекарства, храна и транспорт. Ответницата не е полагала грижи за него, поради влошените отношения между тях. От месец юли 2012 г. до август 2013 г. ответницата изпращала ежемесечно на ищеца по 150 лв с пощенски запис, но той не е получавал тези суми, тъй като процесният имот не се обслужва от пощенски раздавач. Същият се намира в район, в който живущите биват уведомявани за получавани пощенски пратки, ако се явят в пощенския клон и проверят за наличието на такива или ако са заявили обслужване чрез групови доставъчни шкафове или абонаментни кутии. Ищецът не е заявявал искане за такова обслужване. При тези фактически констатации въззивният съд направил извод, че ответницата е неизправна страна по договора. Тя не е полагала грижи за ищеца, а обстоятелството, че е оставяла два – три пъти седмично храна, закачена на оградата на имота, не е достатъчно, за да се приеме тя за изправна страна по договора. Без значение е дали ответницата е осъществила частично изпълнение, тъй като при този вид договор частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и дава право на кредитора да поиска развалянето му. При условията на евентуалност съдът посочил, че дори ако кредиторът не е съдействал за изпълняването на договора, то ответниците е трябвало да поискат от районния съд да трансформира задължението им в парично, а те не са сторили това.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените материалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. От фактическа страна съдът не е приел, че кредиторът – прехвърлител по договора за издръжка и гледане (ищец в производството) е изпаднал в забава. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК, в това производство касационната инстанция контролира единствено правните разрешения на съда по същество, без да има право да установява различни фактически положения. А след като от фактическа страна съдът не е установил поведение на кредитора, което да обуслови изпадането му в забава, той не е разрешил формулираните от касаторите материалноправни въпроси за погасяването на задължението за полагане на грижи по договор за издръжка и гледане при забава на кредитора – прехвърлител и имат ли право приобретателите по такъв договор да трансформират едностранно задължението за издръжка в парично. Вярно е, че в мотивите на обжалваното решение са изложени разсъждения по втория от горепосочените въпроси, но те са направени при условията на евентуалност. Съдът е посочил, че основанието за разваляне на договора е същественото, макар частично, неизпълнение на задълженията на приобретателя по него, което е виновно. Евентуално изложените разсъждения за недопустимостта на едностранната трансформация на задължението за издръжка в парично, макар да не съответстват на уеднаквената от ВКС по реда на чл.291 ГПК практика, не са решаващи за крайните изводи на въззивния съд и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Такова не може да се допусне и по материалноправния въпрос може ли договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане да бъде развален, ако неизпълнението на задълженията на приобретателя по него не е виновно. Вината е факт от обективната действителност, който се установява от доказателствата по делото. Въззивният съд е приел, че този факт е доказан, а както вече бе посочено, тази му преценка не подлежи на контрол в производството по чл.288 ГПК. Щом неизпълнението е виновно, въпросът дали евентуално при липса на вина би било налице основание за разваляне на договора, няма значение за изхода от спора.
Обуславя въззивното решение единствено повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Същата задължава въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, преди да направи фактическите си констатации и правните си изводи. Въззивният съд нито е постановил, че за него такова задължение не съществува, нито се е отклонил от изпълнението му при постановяване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на въззивния акт до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1143 от 21.07.2014 г. по гр.д.№ 1179/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: